Здравейте!
През 2001 година Питър Джаксън ни запозна със Средната земя, нейните обитатели - елфи, хора, джуджета и хобити, както и всяка форма на злото и доброто, което може да се срещне там. За някои от нас това бе момента, който промени вкусовете и очакванията им за големия екран, за други дългоочакван миг, в който се изпълни желанието им да видят любимата си книга филмирана. "Властелинът на пръстените" беше и е най-добрата адаптация на всички времена (поне според мен), задължителен филм за всеки ценител на седмото изкуство. Сега е време да се разделим със Средната земя и да видим какво направи "Хобит: Битката на петте армии."
Започваме там където ни остави "Пущинакът на Смог" - Смог полита към Езерния град, за да отмъсти за действията на Билбо и джуджетата. Той сее разруха по пътя си, докато не среща Бард и намира смъртта си от неговата стрела. Но премахването на дракона не е сложило край на проблемите. Всъщност сега всички искат своя дял от златото в планината по една или друга причина. Войските се трупат пред портите на Еребор, докато Торин, Билбо и джуджетата търсят решение на това как да постъпят.
Първото нещо, което ще кажа за филма е че се радвам, че не се доверих напълно на трейлъра. През цялото време се чудех къде ще тикнат една определена сцена, но тя така и не се появи. Не, че това не означава, че няма да я има евентуално в удължената версия. Във всеки случай, липсата й не помрачи изживяването.
Филмът е доста бърз като развитие на действието. Вниманието ви постоянно е фиксирано върху екрана, защото се случват толкова много неща за толкова малко време. Да, филмът е най-краткия от трите и е почти изцяло само действие. Има моменти на тишина и спокойствие, те са кратки, но са достатъчни за да можем и ние и сюжета да си поеме малко дъх.
Героите
Взаимоотношенията между героите и как те се променят са може би най-силната страна на филма. Торин и Билбо, Торин и джуджетата, Тауриел и Кили, Тауриел и Трандуил, Бард и хората от Езерния град, всяка минута където филмът спира да им хвърли поглед е безценна.
Знам, че много бяха тези, които въртяха очи и виеха до небесата заради Тауриел и Леголас, както и за взаимоотношенията на елфката с Кили. И ги разбирам. Но може би промените свързани с тези и други герои дадоха пълнота на филма. Хареса ми, че имахме повече време с Бард, допадна ми, че ни дадоха малко повече, дори и измислена за тази трилогия, информация за Леголас. Добавените тук неща не потопиха нищо, поне не и за мен. Бард не беше някой, който се появи от нищото, за да спаси всички от дракона. Имаше дълбочина, история.
Тауриел е допълнението, което аплодирам. Защо? Не е заради любовните искри между нея и Кили, а защото в света на Толкин липсват силни женски персонажи. Във "Властелина" имахме Еовин и за съвсем малко Арвен, докато тя не мина в пълно бездействие. В "Хобит" дори не помня книгата да има и един женски персонаж. Затова с две ръце подкрепям включването й.
Метаморфозата на Торин обаче е нещо, което наистина си заслужава вниманието. Хареса ми как бе представена ефекта на "драконовата болест" върху него и как това влияе на преценката му и на отношенията му с другите. Няма как да го опиша, просто трябва да се види.
Визия и звук
Като цяло визията на филма ми харесва. Цветовете, костюмите, пейзажите, ефектите са добри за гледане. Освен един малък момент, който малко да се чудя дали не можеше да направят повече. Всички си спомняте момента в "Задругата на Пръстена", когато Галадриел променя формата си пред Фродо. Как изглеждаше като извадена от фотонегатив и така нататък. В този филм отново го прави, но някак нещо му липсваше. Не знам от ефектите ли беше или от нещо друго, но просто начина по който изглеждаше не ми хареса съвсем.
И после гигантските червеи от "Дюн" атакуваха екрана! Не, сериозно. Не помня как ги нарекоха във филма, но си бяха интересна гледка.
Музика отново беше на ниво, но най-силно ви удря накрая. Когато приключението свърши, когато групата се разделя и чуете The Last Goodbye на Били Бойд. Тогава наистина усещате, че няма повече да видите тези персонажи повече, освен ако някой не реши да направи римейк или сериал. Това е последния ви път с тези герои и е време да се разделите.
Краят на трилогията
"Хобит" свърши и ни остави пътечките, които водят към "Властелина". Направи пълен кръг и с това историята на Средната земя свърши. Да, имаме книгите на Толкин, но за сега филмите по този свят свършиха. Дали "Хобит" беше перфектен? Не. Има неща, които можеха да бъдат отрязани като например в първата част (не ме карайте да започвам за хумора там). Не всички ефекти бяха добри, но никой филм не е перфектен. Тази трилогия е добра, става за гледане, както искате така я наречете. Но може би ни трябваха само два филма, а не три.
В края на всичко, всички ще гледаме отново и отново "Властелинът на пръстените". "Хобит" е само предисторията, базиран на книга написана за деца и не е някакъв magnum opus, който да ни остави безмълвни.
Дали ще има други екранизации на творбите на Толкин? В най-близкото бъдеще вероятно не. Мнозина искат адаптация на "Силмарилион" или "Децата на Хурин", но вместо филм може би трябва да се надяваме на игрален сериал като "Игра на тронове". Но отново няма изгледи дори за това, така че си оставаме само с книгите.
Това е за днес и весели празници.
сряда, 24 декември 2014 г.
събота, 29 ноември 2014 г.
Higurashi no Naku Koro Ni Kai - Minagoroshi
Здравейте.
Свърших пред-последната част на Хигураши и ми остана само една. Минагороши-хен е може би най-силното продължение на историята на Хигураши, но може би и най-емоционалното. Ако сте имали някакви теории докато четете, сега можете да ги проверите и да видите каква част от тях са истина.
В този пост ще има спойлери, все пак вече сме почти накрая.
След като предишният сценарий ни показа и другата страна на тихата Рика, както и това, че Кейчи има спомени от Оникакуши-хен, които не би трябвало да има, сега сме посрещнати от неизвестен глас, който ни казва, че всичко това са различни светове. В тях Рика се появява и изчезва, а всеки свят е като лабиринт за нея. Тя се опитва да излезе от всеки един лабиринт, но в края винаги се отказва (или губи интерес) и отива в следващия.
После ставаме свидетели на това как Рика се приземява в един от световете, отново заобиколена от Мион, Рена, Сатоко и Кейчи, но с тях има и някой друг. Това е не кой да е самия бог на селото Ояширо-сама или както Рика я нарича - Ханю (да, оказва се, че бога е всъщност е богиня). Тук и научаваме, че героинята ни има да живее не повече от две седмици, преди да умре и да бъде изпратена в нов свят от Ханю.
Рика е повтаряла събитията преди фестивала на Ояширо-сама, отново и отново в продължение на години, отчаяно търсейки начин да спре съдбата си, а именно да умре в края на юни без да знае защо. Но тези повторения й костват много. Рика е минавала през едно и също в това, което би се равнило на сто човешки години и ако продължи ще изгуби себе си. Затова й тя се заклева, че това е последното й повторение и последната й смърт.
Това, което следва е отчаяната борба на групата да спаси Сатоко от чичо й, докато Рика търси своето последно чудо - самоличността на човека, който желае да я убие. Но постепенно историята на този свят е за това как независимо от всичко нашата група рискуват отново и отново за да спасят и Сатоко и Рика.
Героите в сценария
Искам да започна с това колко се радвам, че този сценарий сменяше толкова често гледните точки, през които се вижда действието и ни даде по-добър поглед върху второстепенните герои. Това са Томитаке, доктор Ири, Такано Мийо, чичото на Сатоко - Тепей и бабата на Мион.
През предишните сценарии знаехме малко за герои като Томитаке и доктор Ири. Първият, често посещава Хинамизава и е любител на фотография, както и има навика да умира във всеки един сценарий. Докторът, от своя страна е мениджър на бейзболния отбор, загрижен е за Сатоко и много си пада по прислужници (maids). Тук, двамата с Томитаке, както и Мийо са членове на организация, която тайно разследва вирус характерен за Хинамизава.
Много беше интересно и това, че показаха и други страни на бабата на Мион, както и детектив Ойши, които бяха представяни като противоречиви личности. След този сценарий се убедих, че за тях не може да се съди само от действията им на повърхността.
Такано Мийо, Тепей и Ханю
Както казах вече, голяма част от сценария зависи от гледните точки. През очите на Рика виждаме Ханю, през тези Ири и на Томитаке - другата страна Мийо, през Сатоко - Тепей. И именно заради това имаме поглед върху това, което става зад кулисите.
Рядко съм имала моменти когато съм искала наистина да убия литературен персонаж, но благодарение на Хигураши успях отнова да се срещна с такива герои, които пламенно желая да изгоря живи.
Такано Мийо беше един от двамата души, които умират всеки път в сценариите. Тя беше просто медицинска сестра, която си пада по теории на конспирацията. Тук... е най-отвратителното създание, което някога съм имала честта да срещна в история. Аплодисменти за автора, да се направи такъв герой е майсторство. Наистина.
Мийо е показана как убива героите и емоцията след това е трудна за описване. Когато убива Кейчи, моментът е толкова добре написан, че вие чувствате това, което изпитват героите. А когато умират Рика и жителите на Хинамизава, ви се иска да я смажете като буболечка.
Тепей е също толкова противен. Може би е заради фактът, че е страхливец, който бие малко момиче, което не може да се защити. Или защото е казано между другото, че би я третирал и по друг неописуемо отвратителен начин ако беше по-голяма и разхубавена.
И стигам до Ханю, която не е лоша, но е толкова безволева, че можете само да клатите глава. От Хигураши разбираме, че силата на Ханю е да връща времето назад или да помага на Рика в опитите й да победи съдбата транспортирайки я в различните светове във времето. Но тази сила с годините е намаляла и сега Рика може да се връща само няколко дни и седмици назад. Ханю не иска момичето да се откаже от повторенията, да продължи да се бори, но цялото й отношение оставя много да се желае. Първо, ако не искаш някой да се откаже, не му повтаряй, че няма шанс нещата да се оправят. Казвай му да се бори, а не "няма да стане, да опитаме друг свят." Второ, ако виждаш, че има промяна след действията на всички, не ги омаловажавай. Знам, че Ояширо-сама е минала през доста, но това наистина не ми допадна.
Напред към последната глава
След тази толкова емоционална история, нямам търпение за последната част - Matsuribayashi-hen. Сега когато историята на Хинамизава е към края си, започвам да гледам към нейната развръзка с голяма нетърпение.
Това е за днес и до следващия път.
Свърших пред-последната част на Хигураши и ми остана само една. Минагороши-хен е може би най-силното продължение на историята на Хигураши, но може би и най-емоционалното. Ако сте имали някакви теории докато четете, сега можете да ги проверите и да видите каква част от тях са истина.
В този пост ще има спойлери, все пак вече сме почти накрая.
После ставаме свидетели на това как Рика се приземява в един от световете, отново заобиколена от Мион, Рена, Сатоко и Кейчи, но с тях има и някой друг. Това е не кой да е самия бог на селото Ояширо-сама или както Рика я нарича - Ханю (да, оказва се, че бога е всъщност е богиня). Тук и научаваме, че героинята ни има да живее не повече от две седмици, преди да умре и да бъде изпратена в нов свят от Ханю.
Това, което следва е отчаяната борба на групата да спаси Сатоко от чичо й, докато Рика търси своето последно чудо - самоличността на човека, който желае да я убие. Но постепенно историята на този свят е за това как независимо от всичко нашата група рискуват отново и отново за да спасят и Сатоко и Рика.
Героите в сценария
Искам да започна с това колко се радвам, че този сценарий сменяше толкова често гледните точки, през които се вижда действието и ни даде по-добър поглед върху второстепенните герои. Това са Томитаке, доктор Ири, Такано Мийо, чичото на Сатоко - Тепей и бабата на Мион.
 |
| Томитаке и доктор Ири |
 |
| Детектив Ойши |
През предишните сценарии знаехме малко за герои като Томитаке и доктор Ири. Първият, често посещава Хинамизава и е любител на фотография, както и има навика да умира във всеки един сценарий. Докторът, от своя страна е мениджър на бейзболния отбор, загрижен е за Сатоко и много си пада по прислужници (maids). Тук, двамата с Томитаке, както и Мийо са членове на организация, която тайно разследва вирус характерен за Хинамизава.
Много беше интересно и това, че показаха и други страни на бабата на Мион, както и детектив Ойши, които бяха представяни като противоречиви личности. След този сценарий се убедих, че за тях не може да се съди само от действията им на повърхността.
Такано Мийо, Тепей и Ханю
Както казах вече, голяма част от сценария зависи от гледните точки. През очите на Рика виждаме Ханю, през тези Ири и на Томитаке - другата страна Мийо, през Сатоко - Тепей. И именно заради това имаме поглед върху това, което става зад кулисите.
Рядко съм имала моменти когато съм искала наистина да убия литературен персонаж, но благодарение на Хигураши успях отнова да се срещна с такива герои, които пламенно желая да изгоря живи.
Мийо е показана как убива героите и емоцията след това е трудна за описване. Когато убива Кейчи, моментът е толкова добре написан, че вие чувствате това, което изпитват героите. А когато умират Рика и жителите на Хинамизава, ви се иска да я смажете като буболечка.
Тепей е също толкова противен. Може би е заради фактът, че е страхливец, който бие малко момиче, което не може да се защити. Или защото е казано между другото, че би я третирал и по друг неописуемо отвратителен начин ако беше по-голяма и разхубавена.
И стигам до Ханю, която не е лоша, но е толкова безволева, че можете само да клатите глава. От Хигураши разбираме, че силата на Ханю е да връща времето назад или да помага на Рика в опитите й да победи съдбата транспортирайки я в различните светове във времето. Но тази сила с годините е намаляла и сега Рика може да се връща само няколко дни и седмици назад. Ханю не иска момичето да се откаже от повторенията, да продължи да се бори, но цялото й отношение оставя много да се желае. Първо, ако не искаш някой да се откаже, не му повтаряй, че няма шанс нещата да се оправят. Казвай му да се бори, а не "няма да стане, да опитаме друг свят." Второ, ако виждаш, че има промяна след действията на всички, не ги омаловажавай. Знам, че Ояширо-сама е минала през доста, но това наистина не ми допадна.
Напред към последната глава
След тази толкова емоционална история, нямам търпение за последната част - Matsuribayashi-hen. Сега когато историята на Хинамизава е към края си, започвам да гледам към нейната развръзка с голяма нетърпение.
Това е за днес и до следващия път.
петък, 31 октомври 2014 г.
10 заглавия за този Хелоуин
Здравейте!
Настъпи края на месец октомври и докато едни от нас се крият на топло, проклинат времето и се приготвят за зимата, други смятат да празнуват Хелоуин. Днес е ден да се облечете като чудовище, да си устроите парти или просто да седнете вкъщи и да гледате страшни филми. Но кои филми да гледате? Днес за вас съм приготвила лист със заглавия, които можете да погледнете днес. За разлика от обичайното те не са подредени по качество, а на произволен принцип.
1. Oculus - филмът е сравнително нов, но предполагам, че ще стане любим на много хора. Сюжетът се върти около брат и сестра, които имат противоречиви мнения за огледало, което може би е прокълнато. Единият иска да докаже, че е така, а другият години е бил убеждаван в обратното. Филмът си играе със зрителите и на моменти не можете да бъдете сигурни кое е истина и кое не е.
2. Coraline - stop-motion анимация по книгата на Нийл Геймън. Момиче на име Коралайн се мести на ново място и недоволна от средата около себе си мечтае всичко да е различно. Открива врата в дома си, водеща към свят мечта, където има нови родители и различни съседи, но след всяко минаване през вратата нещата стават все по-мрачни.
3. The Evil Dead - дали ще хванете оригинала или римейка е ваше решение, но и двата филма са страхотни. Идеални са за нощ като тази. Също така можете да хванете и продълженията на оригинала. Те не са направени, за да бъдат добри филми, но това не означава, че не са забавни.
4. Cabin in the Woods - когато за пръв път чух за този филм си казах, че нищо не може да ме изненада. Група приятели отива в затънтена къща в гората, нещо се обърква, всички знаем сценария. Но филмът направи някои неща и много ми хареса. Има доста интересни интерпретации на класически елементи в хоръра и го препоръчвам горещо на всички, които искат и да се позабавляват, но и да се уплашат.
5. Hellsing Ultimate + Hellsing Abridged - организацията Хелсинг и нейното тайно оръжие Алукард имат една мисия - да пазят Англия от всички вампири и свръхестествени създания, които застрашават нормалните хора. Има зомбита, върколаци, много вампири, луди доктори и нацисти. Епично на квадрат. А ако сте в настроение за неконтролируем смях, гледайте Abridged версията.
6. Higurashi no Naku Koro Ni + Chikai - адаптацията на първият и петият сценарий на играта. В малко селце в Япония четири години подред стават убийства на един и същи ден, като предполагаемият извършител е богът на храма на селото - Ояширо-сама. Дали е така е оставено на героите да разберат.
7. Shaun of the Dead - зомбита, комични ситуации и наистина умела пародия на зомби жанра. Главният герой Шон се опитва да сложи ред в живота си, имайки проблеми в работа, с приятелката и съквартиранта си. Тъкмо когато си мислите, че няма как да стане по-лошо за него се случва зомби апокалипсис. Шон е изправен пред това да оцелее насред зомбитата и да не стане един от тях.
8. Sleepy Hollow - версията на Тим Бъртон и по мотиви на "Конникът без глава", въпреки че не е достоверна адаптация на книгата. Икабот Крейн пристига в Слийпи Холол да разследва мистериозни убийства, за които се вярва, че са дело на известният Конник без глава.
9. Poltergeist - стара класика, но златна. Историята се концентрира върху обикновено семейство, чиято дъщеря е отвлечена от зли духове и всичко, което се случва с тях след като домът им се обръща срещу тях.
10. Ju-On: The Grudge - препоръчвам да гледате оригиналната японска версия, отколкото американския римейк. Не, че е по-зле от оригинала, но има неща, които малко не правят смисъл в римейка (като факта, че действието е в Япония, а по-голямата от главните лица са американци.) Историята започва когато семейство са убити и това създава проклятие, което ги преражда като онрио (духове търсещи отмъщение). Това, което следва е да проследим какво се случва с всички, които имат някакъв досег до духовете.
Това е моят лист със заглавия за Хелоуин, но вероятно вие можете да се сетите за още. Все пак ние винаги обичаме да си разказваме страшни истории, за неща които се случват само неочаквано в тъмното.
Това е за тази вечер и приятно плашене.
Настъпи края на месец октомври и докато едни от нас се крият на топло, проклинат времето и се приготвят за зимата, други смятат да празнуват Хелоуин. Днес е ден да се облечете като чудовище, да си устроите парти или просто да седнете вкъщи и да гледате страшни филми. Но кои филми да гледате? Днес за вас съм приготвила лист със заглавия, които можете да погледнете днес. За разлика от обичайното те не са подредени по качество, а на произволен принцип.
1. Oculus - филмът е сравнително нов, но предполагам, че ще стане любим на много хора. Сюжетът се върти около брат и сестра, които имат противоречиви мнения за огледало, което може би е прокълнато. Единият иска да докаже, че е така, а другият години е бил убеждаван в обратното. Филмът си играе със зрителите и на моменти не можете да бъдете сигурни кое е истина и кое не е.
2. Coraline - stop-motion анимация по книгата на Нийл Геймън. Момиче на име Коралайн се мести на ново място и недоволна от средата около себе си мечтае всичко да е различно. Открива врата в дома си, водеща към свят мечта, където има нови родители и различни съседи, но след всяко минаване през вратата нещата стават все по-мрачни.
3. The Evil Dead - дали ще хванете оригинала или римейка е ваше решение, но и двата филма са страхотни. Идеални са за нощ като тази. Също така можете да хванете и продълженията на оригинала. Те не са направени, за да бъдат добри филми, но това не означава, че не са забавни.
4. Cabin in the Woods - когато за пръв път чух за този филм си казах, че нищо не може да ме изненада. Група приятели отива в затънтена къща в гората, нещо се обърква, всички знаем сценария. Но филмът направи някои неща и много ми хареса. Има доста интересни интерпретации на класически елементи в хоръра и го препоръчвам горещо на всички, които искат и да се позабавляват, но и да се уплашат.
5. Hellsing Ultimate + Hellsing Abridged - организацията Хелсинг и нейното тайно оръжие Алукард имат една мисия - да пазят Англия от всички вампири и свръхестествени създания, които застрашават нормалните хора. Има зомбита, върколаци, много вампири, луди доктори и нацисти. Епично на квадрат. А ако сте в настроение за неконтролируем смях, гледайте Abridged версията.
6. Higurashi no Naku Koro Ni + Chikai - адаптацията на първият и петият сценарий на играта. В малко селце в Япония четири години подред стават убийства на един и същи ден, като предполагаемият извършител е богът на храма на селото - Ояширо-сама. Дали е така е оставено на героите да разберат.
7. Shaun of the Dead - зомбита, комични ситуации и наистина умела пародия на зомби жанра. Главният герой Шон се опитва да сложи ред в живота си, имайки проблеми в работа, с приятелката и съквартиранта си. Тъкмо когато си мислите, че няма как да стане по-лошо за него се случва зомби апокалипсис. Шон е изправен пред това да оцелее насред зомбитата и да не стане един от тях.
8. Sleepy Hollow - версията на Тим Бъртон и по мотиви на "Конникът без глава", въпреки че не е достоверна адаптация на книгата. Икабот Крейн пристига в Слийпи Холол да разследва мистериозни убийства, за които се вярва, че са дело на известният Конник без глава.
9. Poltergeist - стара класика, но златна. Историята се концентрира върху обикновено семейство, чиято дъщеря е отвлечена от зли духове и всичко, което се случва с тях след като домът им се обръща срещу тях.
10. Ju-On: The Grudge - препоръчвам да гледате оригиналната японска версия, отколкото американския римейк. Не, че е по-зле от оригинала, но има неща, които малко не правят смисъл в римейка (като факта, че действието е в Япония, а по-голямата от главните лица са американци.) Историята започва когато семейство са убити и това създава проклятие, което ги преражда като онрио (духове търсещи отмъщение). Това, което следва е да проследим какво се случва с всички, които имат някакъв досег до духовете.
Това е моят лист със заглавия за Хелоуин, но вероятно вие можете да се сетите за още. Все пак ние винаги обичаме да си разказваме страшни истории, за неща които се случват само неочаквано в тъмното.
Това е за тази вечер и приятно плашене.
петък, 24 октомври 2014 г.
Higurashi No Naku Koro ni Kai - Tsumihoroboshi-hen
Здравейте!
Продължавам пътешествието си в света на Higurashi no Naku Koro ni Kai и почти виждам края му. Видяхме въпросите, видяхме и гледната точка на Шион, сега е време да продължим напред и да разберем нещо важно за този свят. Време е за Tsumihoroboshi-hen.
В този пост ще има спойлери, ако не ви харесва това се върнете по-късно.
Tsumihoroboshi-hen или "Глава на изкуплението" започва с интензивна битка където губещите ще бъдат наказани. Това е сблъсък на хитрост, изобретателност и решителност. Битката... с водни пистолети.
Клубната игра на Кейчи, Мион, Рена, Сатоко и Рика е разгорещена и взета прекалено насериозно в типичен техен стил. От нея излизат победители Рена и Кейчи, които празнуват дни по-късно в сладкарница "Angel Mort". Там за пръв път срещаме лице в лице Мамия Рина, която е привидно във връзка с бащата на Рена.
След тази среща се връщаме назад във времето, за да видим през какво е минала любимата ни Рена. Оказва се, че родителите й са разведени по вина на майка й и Рена вижда себе си като виновна, защото не е спряла това. Психиката й е пострадала от това и тя не е съвсем това, което сме виждали през последните 5 сценария.
В настоящото Рена разбира, че Рина е всъщност съучастница на чичото на Сатоко и двамата се опитват да вземат парите на баща й. Схемата им е проста, но ефективна. Без човек към когото да се обърне и без много голям избор пред себе си, Рена убива Рина, а след това и чичото на Сатоко. От там нататък нещата бързо се спускат надолу за нея и нашата героиня се изправя срещу собствените си приятели, убедена, че целият свят е срещу нея.
За сценария
Тук изненадващо имаме две водещи гледни точки. Тази на Рена и тази Кейчи. Двете дават интересна интерпретация на света и как го виждат двамата герои. Отначало текстът с мислите на Рена е успокояващо розов, но постепенно става все по-червен, докато не се превърне в стресиращо кървав цвят.
Но силата на сценария не е в цвета на шрифта, но и в чудесното описание на пълна параноя. Може дори да се каже, че това е ключът към успеха на главата. Без този елемент редица други щяха да увиснат във въздуха, както и чрез него се дава добро обяснение за държанието на Кейчи през първата арка.
Приятна изненада
След екстра арката, която се развиваше пет години преди действието на Хигураши, трябваше да се очаква, че има нещо повече към персоната на тихата Рика. Присъствието й, често беше тикано на заден план, но след Meakashi-hen виждаме, че при нея доста неща са скрити. Тук тя излиза изненадващо на преден план и дава интересен аспект на историята. Какво ако имаш спомени от свят, който не съществува?
Оценка
Това, което ми харесва в Хигураши е че не спира да изненадва и този сценарий не остава по-назад от останалите. Всичко е премерено и ако се върнете назад, много неща са свързват чудесно помежду си, което е голям плюс. Тази арка поставя добри основи на случващото се в следващата, която ще разгледам съвсем скоро. Остават ми още две арки до края и нямам търпение да ги видя.
В чест на Хелоуин, очаквайте няколко специални блога свързани с темата. До тогава радвайте се на есента и не се оставяйте на вятъра.
Продължавам пътешествието си в света на Higurashi no Naku Koro ni Kai и почти виждам края му. Видяхме въпросите, видяхме и гледната точка на Шион, сега е време да продължим напред и да разберем нещо важно за този свят. Време е за Tsumihoroboshi-hen.
В този пост ще има спойлери, ако не ви харесва това се върнете по-късно.
Tsumihoroboshi-hen или "Глава на изкуплението" започва с интензивна битка където губещите ще бъдат наказани. Това е сблъсък на хитрост, изобретателност и решителност. Битката... с водни пистолети.
Клубната игра на Кейчи, Мион, Рена, Сатоко и Рика е разгорещена и взета прекалено насериозно в типичен техен стил. От нея излизат победители Рена и Кейчи, които празнуват дни по-късно в сладкарница "Angel Mort". Там за пръв път срещаме лице в лице Мамия Рина, която е привидно във връзка с бащата на Рена.
 |
| Сцената пред Angel Mort или "Какво прочетох току-що?!" |
В настоящото Рена разбира, че Рина е всъщност съучастница на чичото на Сатоко и двамата се опитват да вземат парите на баща й. Схемата им е проста, но ефективна. Без човек към когото да се обърне и без много голям избор пред себе си, Рена убива Рина, а след това и чичото на Сатоко. От там нататък нещата бързо се спускат надолу за нея и нашата героиня се изправя срещу собствените си приятели, убедена, че целият свят е срещу нея.
За сценария
Тук изненадващо имаме две водещи гледни точки. Тази на Рена и тази Кейчи. Двете дават интересна интерпретация на света и как го виждат двамата герои. Отначало текстът с мислите на Рена е успокояващо розов, но постепенно става все по-червен, докато не се превърне в стресиращо кървав цвят.
Но силата на сценария не е в цвета на шрифта, но и в чудесното описание на пълна параноя. Може дори да се каже, че това е ключът към успеха на главата. Без този елемент редица други щяха да увиснат във въздуха, както и чрез него се дава добро обяснение за държанието на Кейчи през първата арка.
Приятна изненада
След екстра арката, която се развиваше пет години преди действието на Хигураши, трябваше да се очаква, че има нещо повече към персоната на тихата Рика. Присъствието й, често беше тикано на заден план, но след Meakashi-hen виждаме, че при нея доста неща са скрити. Тук тя излиза изненадващо на преден план и дава интересен аспект на историята. Какво ако имаш спомени от свят, който не съществува?
Това, което ми харесва в Хигураши е че не спира да изненадва и този сценарий не остава по-назад от останалите. Всичко е премерено и ако се върнете назад, много неща са свързват чудесно помежду си, което е голям плюс. Тази арка поставя добри основи на случващото се в следващата, която ще разгледам съвсем скоро. Остават ми още две арки до края и нямам търпение да ги видя.
В чест на Хелоуин, очаквайте няколко специални блога свързани с темата. До тогава радвайте се на есента и не се оставяйте на вятъра.
събота, 4 октомври 2014 г.
Fate / Stay Night (2006) - ревю
Здравейте.
Както сигурно сте забелязали, тези дни съм на вълна визуални новели, в частност Higurashi. Вероятно няма да изненадам никого ако кажа, че аниме жанра и този на визуалните новели са доста силно свързани. Почти всяка история, която можете да разкажете като част от единия феномен, можете да претворите като аниме. Понякога резултатът е добър, понякога е потресаващо ужасен ( просто проверете School Days).
Днес, за да уважа новата адаптация и да отдам чест предишните ще се спра на анимето по визуалният роман Fate / Stay Night от 2006.
Fate / Stay Night ни отвежда в алтернативна версия на Япония, където съществува град на име Фуюки. Там на определен брой години се провежда велика битка между могъщи магове от целия цвят и техните слуги с една единствена цел. Притежанието на Светия Граал, който обещава едно желание на победителя. Кой не би искал това? Кой не би убил, за да го постигне?
Тук на сцената се появява и нашия главен герой - Широ Емия. Той е обикновен ученик в гимназията, който е сирак и има добър похват като става дума за оправяне на електроуреди. Животът му е нормален, докато не се натъква на една от битките между слугите във войната за Граала и не призовава инцидентно свой собствен слуга - Сейбър.
Чрез Широ научаваме повече за света на маговете и войната. Слугите (Servants) са седем класа - Сейбър (Saber), Арчър (Archer), Лансър (Lancer), Берзъркър (Berserker), Кастър (Caster), Асасин (Assassin) и Райдър (Rider). Те са свързани с господарите си ( или Masters) чрез три командни заклинания и всеки е с различна сила. Както и слугите са личности от историята и фолклора на света - Гилгамеш, Крал Артур, Медуза и т.н.
Господарите от своя страна са представени като от симпатични и добронамерени като Тоосака Рин, през енигматични до пълни психопати. Всеки има различна мотивация да иска Граала, различно минало и отношение към другите играчи.
Битките по между им са интересни, но не е само това. Те почти винаги завършват с един от слугите убит, понякога и в комплект с господаря им. Но с развитието на историята, някои слуги изискват повече подготовка, за бъдат победени, а някои трябва да бъдат убити повече от веднъж.
За героите
Анимето прави така че можете да запомните само тримата главни герои - Широ, Тоосака Рин и Сейбър. Широ започва като този свръх-обикновен тип, който на края на историята е променен от преживяванията си във войната. Тоосака Рин отначало може да бъде заклеймена като типично тсундере (тип персонаж, който се държи дистанцирано и студено, но вътрешно е много мил), но всъщност има достатъчно пълнеж, който я изважда от тази рамка. Сейбър не е просто пионка, която Широ да използва, а й е дадена дълбочина и мотивация. Персонажите не са перфектни, даже те не са ми най-любимите, но са развити, което винаги е плюс. Дадена им е някаква арка и цялото им преживяване не е за нищо.
Малките минуси
Колкото и да е интересна историята на Fate / Stay Night (2006), не може да се мине без няколко проблеми. Ако го гледах в годината му на излизане, когато не бях гледала достатъчно анимета, това щеше да ми е най-любимото. Сега, въпреки че наистина го харесвам, не мога да не отбележа и това, което го потапя малко или много.
Първият проблем е че Широ е идиот. Някои от действията му, могат да бъдат избегнати ако той помислеше за 5 минути. Сериозно! Или вземеше под внимание, че вече е в своебразен Battle Royal и не е добра идея да излиза без Сейбър. Но не, хайде да ходим на училище, като че ли нищо не е станало. Да се държиш добре с другите е окей, да не искаш да ги нараниш също, но има време когато трябва да спреш да си добър с враговете си или ще си казваш предсмъртните желания.
Втори проблем. Как знам, че нашите герои ще победят? Ами... Защото само върху тях се фокусираме. Тоест няма еднакво разпределено време между страните в конфликта. Но ако трябва да гледаме обективно, доста анимета имат този проблем.
И проблем номер три. Защо имам усещането, че изпускам информация? Има неща в историята, които не са обяснени напълно или дори не са със загатнат отговор. Имената на някои от слугите и защо един от тях трябва да убит точно 12 пъти. Защо Тоосака помага на Широ? Да, те са обяснени в оригиналната история, тоест новелата, но не и тук. Адаптациите винаги са по-добре когато не разчитат на източника, за да попълни дупките за тях. С дупки в сюжета ние само си чешем главите и се чудим какво сме изпуснали.
Музика и анимация
С ръка на сърцето, мога да кажа, че най-силно впечатление ми направиха първият опънинг (disillusion на Tainaka Sachi) и ендинга ( Anata ga Ita Mori на Jyukai) на сериала. Останалото не ми направи голямо впечатление, но това е както винаги въпрос на вкус.
Общият вид на сериала, не нито лош, нито свръх красив. Там където блести са дизайните на героите и бойните сцени. За тях нямам забележки и ми харесаха много.
Препоръки
На 4 октомври 2014 излиза Fate/Stay Night Unlimited Blade Works. Много са тези които се чудят дали да гледат версията от 2006 година. Моят отговор - да, гледайте го. Първо, анимето от 2006 се базира на 1-вия от трите сценария на оригиналната игра. Unlimited Blade Works е вторият сценарий. Освен това предисторията Fate/Zero работи най-добре ако първото сте гледали Stay Night 2006.
Да, старата версия има своите недостатъци, но това не означава, че е лоша. Реално погледнато всеки добър сериал бъка с грешки, минуси, но ние ще го харесваме въпреки всичко. С Fate/Stay Night е същото. След него се върви само нагоре и резултатите са страхотни. Затова и горещо я препоръчвам на всеки заинтересуван в битки, легенди и аниме.
Това е за днес и приятно гледане.
Както сигурно сте забелязали, тези дни съм на вълна визуални новели, в частност Higurashi. Вероятно няма да изненадам никого ако кажа, че аниме жанра и този на визуалните новели са доста силно свързани. Почти всяка история, която можете да разкажете като част от единия феномен, можете да претворите като аниме. Понякога резултатът е добър, понякога е потресаващо ужасен ( просто проверете School Days).
Днес, за да уважа новата адаптация и да отдам чест предишните ще се спра на анимето по визуалният роман Fate / Stay Night от 2006.
Тук на сцената се появява и нашия главен герой - Широ Емия. Той е обикновен ученик в гимназията, който е сирак и има добър похват като става дума за оправяне на електроуреди. Животът му е нормален, докато не се натъква на една от битките между слугите във войната за Граала и не призовава инцидентно свой собствен слуга - Сейбър.
Чрез Широ научаваме повече за света на маговете и войната. Слугите (Servants) са седем класа - Сейбър (Saber), Арчър (Archer), Лансър (Lancer), Берзъркър (Berserker), Кастър (Caster), Асасин (Assassin) и Райдър (Rider). Те са свързани с господарите си ( или Masters) чрез три командни заклинания и всеки е с различна сила. Както и слугите са личности от историята и фолклора на света - Гилгамеш, Крал Артур, Медуза и т.н.
Господарите от своя страна са представени като от симпатични и добронамерени като Тоосака Рин, през енигматични до пълни психопати. Всеки има различна мотивация да иска Граала, различно минало и отношение към другите играчи.
Битките по между им са интересни, но не е само това. Те почти винаги завършват с един от слугите убит, понякога и в комплект с господаря им. Но с развитието на историята, някои слуги изискват повече подготовка, за бъдат победени, а някои трябва да бъдат убити повече от веднъж.
За героите
Анимето прави така че можете да запомните само тримата главни герои - Широ, Тоосака Рин и Сейбър. Широ започва като този свръх-обикновен тип, който на края на историята е променен от преживяванията си във войната. Тоосака Рин отначало може да бъде заклеймена като типично тсундере (тип персонаж, който се държи дистанцирано и студено, но вътрешно е много мил), но всъщност има достатъчно пълнеж, който я изважда от тази рамка. Сейбър не е просто пионка, която Широ да използва, а й е дадена дълбочина и мотивация. Персонажите не са перфектни, даже те не са ми най-любимите, но са развити, което винаги е плюс. Дадена им е някаква арка и цялото им преживяване не е за нищо.
Малките минуси
Колкото и да е интересна историята на Fate / Stay Night (2006), не може да се мине без няколко проблеми. Ако го гледах в годината му на излизане, когато не бях гледала достатъчно анимета, това щеше да ми е най-любимото. Сега, въпреки че наистина го харесвам, не мога да не отбележа и това, което го потапя малко или много.
Първият проблем е че Широ е идиот. Някои от действията му, могат да бъдат избегнати ако той помислеше за 5 минути. Сериозно! Или вземеше под внимание, че вече е в своебразен Battle Royal и не е добра идея да излиза без Сейбър. Но не, хайде да ходим на училище, като че ли нищо не е станало. Да се държиш добре с другите е окей, да не искаш да ги нараниш също, но има време когато трябва да спреш да си добър с враговете си или ще си казваш предсмъртните желания.
Втори проблем. Как знам, че нашите герои ще победят? Ами... Защото само върху тях се фокусираме. Тоест няма еднакво разпределено време между страните в конфликта. Но ако трябва да гледаме обективно, доста анимета имат този проблем.
И проблем номер три. Защо имам усещането, че изпускам информация? Има неща в историята, които не са обяснени напълно или дори не са със загатнат отговор. Имената на някои от слугите и защо един от тях трябва да убит точно 12 пъти. Защо Тоосака помага на Широ? Да, те са обяснени в оригиналната история, тоест новелата, но не и тук. Адаптациите винаги са по-добре когато не разчитат на източника, за да попълни дупките за тях. С дупки в сюжета ние само си чешем главите и се чудим какво сме изпуснали.
Музика и анимация
С ръка на сърцето, мога да кажа, че най-силно впечатление ми направиха първият опънинг (disillusion на Tainaka Sachi) и ендинга ( Anata ga Ita Mori на Jyukai) на сериала. Останалото не ми направи голямо впечатление, но това е както винаги въпрос на вкус.
Общият вид на сериала, не нито лош, нито свръх красив. Там където блести са дизайните на героите и бойните сцени. За тях нямам забележки и ми харесаха много.
Препоръки
На 4 октомври 2014 излиза Fate/Stay Night Unlimited Blade Works. Много са тези които се чудят дали да гледат версията от 2006 година. Моят отговор - да, гледайте го. Първо, анимето от 2006 се базира на 1-вия от трите сценария на оригиналната игра. Unlimited Blade Works е вторият сценарий. Освен това предисторията Fate/Zero работи най-добре ако първото сте гледали Stay Night 2006.
Да, старата версия има своите недостатъци, но това не означава, че е лоша. Реално погледнато всеки добър сериал бъка с грешки, минуси, но ние ще го харесваме въпреки всичко. С Fate/Stay Night е същото. След него се върви само нагоре и резултатите са страхотни. Затова и горещо я препоръчвам на всеки заинтересуван в битки, легенди и аниме.
Това е за днес и приятно гледане.
неделя, 28 септември 2014 г.
Higurashi no Naku Koro Ni Kai - Meakashi-hen
Здравейте,
Както знаете преди известно време подхванах визуалната новела Higurashi no Naku Koro ni. Минах през всички арки с въпроси и останах с добри впечатления. Затова потърсих и арките с отговорите. Така попаднах на Higurashi no Naku Koro ni Kai и първият й сценарии Meakashi-hen.
Meakashi-hen и в превод "Отварящата очите глава" ни връща до 1982 година, когато сестрата-близначка на Сонозаки Мион - Шион, бяга от частното училище където живее. С помощта на приятеля на семейството й Касай се преселва в близкия до Хинамиза град Окиномия и от тук започва нейната история. Фестивалът в чест на Ояширо-сама наближава, а Шион организира живота си на ново.
Тук тя среща и Сатоши, братът на Сатоко, който заедно със сестра си страда от домашно насилие и трупащия се стрес заради отношението на другите към тях. Шион импулсивно решава да научи повече за Сатоши и бързо се оплита в събитията довели до трагедията преди преди пристигането на Кейчи.
След това историята ни отвежда отново до 1983 година, по времето на арката на Watanagashi-hen, давайки ни отговорите към нея пречупени през погледа на Шион. С това виждаме мотива за всичко станало в Watanagashi-hen и ни дава дори повече отколкото очакваме.
Сценарият и героите
Онова, което ми допадна в този сценарий е отново как историята си играе с читателите. Като цяло, това не е весела история, смея да кажа, че доста бързо показва мрачните си нюанси и добре използва факта, че ние знаем предварително какво е станало със Сатоши (или поне знаем предположенията за съдбата му).
Моят основен проблем,ако мога да го нарека такъв, идва с Шион. Знам, че това, през което минава е тежко, но... Едва ли има по-малко несимпатично същество от нея през големи части от сценария. Отношението й към Сатоко беше грозно, а начинът по който третираше собствената си сестра и приятелите й я направи с много нюанси по-неприятна. Радвам се, че авторът оставя читателите сами да решат дали героите им допадат или не. Защото почти всичките действия на Шион, дори преди 1983 са ми неприятни.
Силната страна на сценария е доброто представяне на емоциите на героите само с музиката и думите. А тъй като скръбта и депресията са заложени теми в тази част от историята, мога честно да кажа, че много ми хареса и ме разчувства на някои места. Особено малките моменти със Сатоши.
Единственото, което може да ви отблъсне от сценария е особено графичното представяне на някои действия на героинята Шион под формата на физическо насилие над останалите. Но ако това е успокоение (колкото и малко да е то) тези действия са към третата част от сценария и не са много дълги.
Оценка
Meakashi-hen успя да отговори на част от въпросите поставени преди това и наистина добре си боравеше с всичко известно ни от историята до този момент. Музиката е приятна и почти изцяло съставена от нови композиции. Ако играете без пач, няма да видите големи промени от предишната игра с изключение на няколко сцени и герои. Ако все пак намерите такъв ще се радвате на по-аниме версия на всички герои и фонове, но от сега трябва да знаете, че няма да намерите пълен такъв.
Средното време за минаване/прочитане на сценария е около 3-4 дни до седмица в завимост колко време отделяте за четене на ден. Препоръчително е да го правите на тъмно и със слушалки, за да усетите пълния ефект на доста от сцените.
Това беше за днес от Хинамизава и до следващия път когато ще разберем повече за Ояширо-сама.
Както знаете преди известно време подхванах визуалната новела Higurashi no Naku Koro ni. Минах през всички арки с въпроси и останах с добри впечатления. Затова потърсих и арките с отговорите. Така попаднах на Higurashi no Naku Koro ni Kai и първият й сценарии Meakashi-hen.
Meakashi-hen и в превод "Отварящата очите глава" ни връща до 1982 година, когато сестрата-близначка на Сонозаки Мион - Шион, бяга от частното училище където живее. С помощта на приятеля на семейството й Касай се преселва в близкия до Хинамиза град Окиномия и от тук започва нейната история. Фестивалът в чест на Ояширо-сама наближава, а Шион организира живота си на ново.
Тук тя среща и Сатоши, братът на Сатоко, който заедно със сестра си страда от домашно насилие и трупащия се стрес заради отношението на другите към тях. Шион импулсивно решава да научи повече за Сатоши и бързо се оплита в събитията довели до трагедията преди преди пристигането на Кейчи.
 |
| Кейчи |
Сценарият и героите
Онова, което ми допадна в този сценарий е отново как историята си играе с читателите. Като цяло, това не е весела история, смея да кажа, че доста бързо показва мрачните си нюанси и добре използва факта, че ние знаем предварително какво е станало със Сатоши (или поне знаем предположенията за съдбата му).
Моят основен проблем,ако мога да го нарека такъв, идва с Шион. Знам, че това, през което минава е тежко, но... Едва ли има по-малко несимпатично същество от нея през големи части от сценария. Отношението й към Сатоко беше грозно, а начинът по който третираше собствената си сестра и приятелите й я направи с много нюанси по-неприятна. Радвам се, че авторът оставя читателите сами да решат дали героите им допадат или не. Защото почти всичките действия на Шион, дори преди 1983 са ми неприятни.
 |
| Доктор Ири |
Единственото, което може да ви отблъсне от сценария е особено графичното представяне на някои действия на героинята Шион под формата на физическо насилие над останалите. Но ако това е успокоение (колкото и малко да е то) тези действия са към третата част от сценария и не са много дълги.
Оценка
Meakashi-hen успя да отговори на част от въпросите поставени преди това и наистина добре си боравеше с всичко известно ни от историята до този момент. Музиката е приятна и почти изцяло съставена от нови композиции. Ако играете без пач, няма да видите големи промени от предишната игра с изключение на няколко сцени и герои. Ако все пак намерите такъв ще се радвате на по-аниме версия на всички герои и фонове, но от сега трябва да знаете, че няма да намерите пълен такъв.
Средното време за минаване/прочитане на сценария е около 3-4 дни до седмица в завимост колко време отделяте за четене на ден. Препоръчително е да го правите на тъмно и със слушалки, за да усетите пълния ефект на доста от сцените.
Това беше за днес от Хинамизава и до следващия път когато ще разберем повече за Ояширо-сама.
четвъртък, 25 септември 2014 г.
Higurashi no Naku Koro ni - поглед върху играта
Здравейте!
Всеки път когато свършим добър сериал или книга у нас се появява желанието да получим от същото в най-скоро време. Феновете на Game of Thrones и книгите, по които е направен, ще се съгласят. Ако свършите добра комедия, ще искате да гледате друга веднага. Ако прочетете първата част на хубава поредица книги, ще желаете да хванете следващата час по-скоро.
Аз, като всеки човек, съм подвластна на това и търсех добра мистерия. Огледах се, послушах някои мнения и попаднах на Higurashi no Naku Koro ni или "Когато цикадите заплачат".
Higurashi no Naku Koro ni е игра тип visual novel (визуален роман). Това означава, че заемате мястото на герой и историята се разкрива пред очите ви в перспектива от първо лице. Обикновено развитието на историята, най-вече краят й зависи от вашите решения. Higurashi е малко по-различна. Вие нямате избори, можете само да четете, наблюдавате и слушате. Вие сте протагониста и като всеки човек можете само да гледате ефекта на случващото се. Затова и играта е класифицирана от създателя й като sound novel(звуков роман). Какво се крие зад това ще разберете скоро.
Higurashi no Naku Koro ni ви поставя в обувките на Маебара Кейчи, ученик, който се е преместил да живее в затънтеното село Хинамизава заедно с родителите си. Там той се е сприятелил с четири момичета Сонозаки Мион (зелена коса), Рюуго Рена(кестенява), Ходжо Сатоко(руса) и Фуруде Рика(черна).
И ето го малкият проблем, не особено добре нарисуваните герои ви заблуждават, че те са много по-малки отколкото са. Но добре, че само картините не правят историята.
Благодарение на гледната точка на Кейчи разбирате повече за Хинамизава. В селото всички се познават, училището е само едно и класът е смесен и веднъж всяка година има празник в чест на Ояширо-сама. На който в последните години един човек изчезва, а друг намира смъртта си. Това е проклятието на Ояширо-сама. То е започнало преди пет години, когато селото е било в опасност и все още продължава, а хората се питат кой ще е новата жертва.
Но няма начин да съществуват такива неща като проклятия, нали?
Хе-хе-хе... Ще видим.
Higurashi е разделена на две части - арки с въпроси и арки с отговори. Арките с въпросите са събрани в една игра, но са разделени като различни сценарии. Поне така е с английската версия. Днес само ще погледна частта с въпросите.
Имате четири сценария (три основни и един екстра), които се отварят след приключване на предишния. Като съдържание първият и третият сценарий са най-дълги, но потокът с информация, който ще ви залее като цяло е доста голям така че това не е проблем.
Всеки сценарии започва с кратък стих от тайнствената Фредерика Бернкастъл, който се отнася за историята, която ще видите. Сценариите имат повтарящи се елементи, винаги включват празника на Ояширо-сама, след него нещата веднага стават зле за героите и някои от главните герои умират при изключително неприятни обстоятелства. Но това не означава, че ще гледате повторение на първата история. Героите са същите, но ситуациите са различни. Това помага да се съберат някои от парчетата на пъзела, който е пръснат пред очите ви.
Друг полезен аспект на сценариите е че има малки късчета информация след всяка глава или така наречените tips. Понякога те са статиите от вестник, който героят е намерил или разговори между персонажи, които все още не познавате или са далеч от протагониста Кейчи. Те са отделени в свое меню, така че можете да ги видите отново ако искате да прегледате нещо повторно.
За героите
Маебара Кейчи - той е нашия разказвач и човека през чийто очи наблюдаваме действието в три от четирите сценария. Син е на художник и се е преместил в Хинамизава наскоро. По време на историите научаваме постепенно повече за него преди да се премести, за родителите му и го виждаме в моменти на пълна параноя.
Сонозаки Мион - наследница на една от управляващите фамилии в Хинамизава и приятелка на Кейчи, както и най-голямата в групата (17 години). Има близначка на име Шион.
Рюуго Рена - преди година се е преместила в Хинамизава заедно с баща си и обича всички сладурести неща независимо дали са хора или предмети. Нейна запазена реплика е "Искам да си го/я взема вкъщи". Тя е момиче с много добра интуиция, което не обича да я лъжат.
Ходжо Сатоко - родителите й и брат й Сатоши са предполагаемите жертви на проклятието на Ояширо-сама от предишните години. Майсторка е на пакостите и капаните.
Фуруде Рика - семейството й служи в храма на Ояширо-сама и тя единствената останала от него. Мистериозно момиче, за което научаваме повече малко по малко.
За сценариите
Първият, Onikakushi-hen (Главата за отвлечените от демона), почва бавно и като цяло е много разтегнат. Почти час от неговото начало е отделен на героите и клубните им занимания. След това нещата бавно тръгват надолу, като откривате късчета информация около убийствата по време на фестивала и изпадате в параноя.
Вторият, Wataganashi-hen (Глава за носещият се памук), ни запознава със сестрата на Мион и ни дава повече информация за селото, празника на Ояширо, както и за жертвите Такано Мийо и Томитаке Джиро. По-кратък от другите два.
Третият официален сценарий, Tatarigoroshi-hen (Глава за убиващото проклятие), ни дава най-депресиращата история от арките с въпроси. Той се фокусира върху Сатоко и ни дава повече информация за нея и изчезналия й брат Сатоши. Дълъг и наистина разчувстващ сценарий.
Екстрата, пренася действието пет години преди Higurashi и е много кратка. Основната й роля е да покаже и друга страна на Рика, както и да си поиграе с читателя.
Оценка
Мистерията на Хигураши ми хареса много и нямам търпение за арките с отговорите. Обичам мистерии като големи пъзели и тази не ме остави намира в продължение на дни. Но дали ми хареса всичко? И да и не.
Музиката е нещо с което трябваше да свикна. На места е наистина успокояваща, на други просто я чакате да спре. Звуковите ефекти с цикадите, дъжда, звънчетата, наистина допълваха атмосферата. А комбинацията на ефектите с музиката при напрегнатите моменти, наистина е много добра. Затова и се нарича sound novel.
Артът е... Отново трябва да се свикне с него. Като се поабстрахирате от знанието, че има пачове с PS версията на фоновете и героите, можете да се радвате на историята на спокойствие. Оригиналният арт не е най-красивия, но авторът се е постарал колкото може и оценявам усилията му.
Сценариите са комплексни, добре измислени и са насочени върху психологическите ефекти на средата и ситуациите върху всеки герой. Поради това, а и заради дължината им, Higurashi може да бъде минат в рамките на няколко дни (зависи колко време отделите). Тъй като се случват много неща, историята не е особено лежерна и на някои играчи може да им се наложи да си записват всяка промяна и необяснимо събитие. Всъщност мнозина са тези, които го правят.
Ако обичате мистериите и искате история, която да ви държи в напрежение, това е идеалното заглавие за вас. Наследете му се вечер на тъмно и се пригответе въпросите ви да бъдат отговорени.
Това е за днес и... внимавайте, защото Ояширо-сама ви гледа.
Всеки път когато свършим добър сериал или книга у нас се появява желанието да получим от същото в най-скоро време. Феновете на Game of Thrones и книгите, по които е направен, ще се съгласят. Ако свършите добра комедия, ще искате да гледате друга веднага. Ако прочетете първата част на хубава поредица книги, ще желаете да хванете следващата час по-скоро.
Аз, като всеки човек, съм подвластна на това и търсех добра мистерия. Огледах се, послушах някои мнения и попаднах на Higurashi no Naku Koro ni или "Когато цикадите заплачат".
Higurashi no Naku Koro ni е игра тип visual novel (визуален роман). Това означава, че заемате мястото на герой и историята се разкрива пред очите ви в перспектива от първо лице. Обикновено развитието на историята, най-вече краят й зависи от вашите решения. Higurashi е малко по-различна. Вие нямате избори, можете само да четете, наблюдавате и слушате. Вие сте протагониста и като всеки човек можете само да гледате ефекта на случващото се. Затова и играта е класифицирана от създателя й като sound novel(звуков роман). Какво се крие зад това ще разберете скоро.
Higurashi no Naku Koro ni ви поставя в обувките на Маебара Кейчи, ученик, който се е преместил да живее в затънтеното село Хинамизава заедно с родителите си. Там той се е сприятелил с четири момичета Сонозаки Мион (зелена коса), Рюуго Рена(кестенява), Ходжо Сатоко(руса) и Фуруде Рика(черна).
Благодарение на гледната точка на Кейчи разбирате повече за Хинамизава. В селото всички се познават, училището е само едно и класът е смесен и веднъж всяка година има празник в чест на Ояширо-сама. На който в последните години един човек изчезва, а друг намира смъртта си. Това е проклятието на Ояширо-сама. То е започнало преди пет години, когато селото е било в опасност и все още продължава, а хората се питат кой ще е новата жертва.
Но няма начин да съществуват такива неща като проклятия, нали?
Хе-хе-хе... Ще видим.
Higurashi е разделена на две части - арки с въпроси и арки с отговори. Арките с въпросите са събрани в една игра, но са разделени като различни сценарии. Поне така е с английската версия. Днес само ще погледна частта с въпросите.
Имате четири сценария (три основни и един екстра), които се отварят след приключване на предишния. Като съдържание първият и третият сценарий са най-дълги, но потокът с информация, който ще ви залее като цяло е доста голям така че това не е проблем.
Всеки сценарии започва с кратък стих от тайнствената Фредерика Бернкастъл, който се отнася за историята, която ще видите. Сценариите имат повтарящи се елементи, винаги включват празника на Ояширо-сама, след него нещата веднага стават зле за героите и някои от главните герои умират при изключително неприятни обстоятелства. Но това не означава, че ще гледате повторение на първата история. Героите са същите, но ситуациите са различни. Това помага да се съберат някои от парчетата на пъзела, който е пръснат пред очите ви.
Друг полезен аспект на сценариите е че има малки късчета информация след всяка глава или така наречените tips. Понякога те са статиите от вестник, който героят е намерил или разговори между персонажи, които все още не познавате или са далеч от протагониста Кейчи. Те са отделени в свое меню, така че можете да ги видите отново ако искате да прегледате нещо повторно.
За героите
Маебара Кейчи - той е нашия разказвач и човека през чийто очи наблюдаваме действието в три от четирите сценария. Син е на художник и се е преместил в Хинамизава наскоро. По време на историите научаваме постепенно повече за него преди да се премести, за родителите му и го виждаме в моменти на пълна параноя.
Сонозаки Мион - наследница на една от управляващите фамилии в Хинамизава и приятелка на Кейчи, както и най-голямата в групата (17 години). Има близначка на име Шион.
Рюуго Рена - преди година се е преместила в Хинамизава заедно с баща си и обича всички сладурести неща независимо дали са хора или предмети. Нейна запазена реплика е "Искам да си го/я взема вкъщи". Тя е момиче с много добра интуиция, което не обича да я лъжат.
Ходжо Сатоко - родителите й и брат й Сатоши са предполагаемите жертви на проклятието на Ояширо-сама от предишните години. Майсторка е на пакостите и капаните.
Фуруде Рика - семейството й служи в храма на Ояширо-сама и тя единствената останала от него. Мистериозно момиче, за което научаваме повече малко по малко.
За сценариите
Първият, Onikakushi-hen (Главата за отвлечените от демона), почва бавно и като цяло е много разтегнат. Почти час от неговото начало е отделен на героите и клубните им занимания. След това нещата бавно тръгват надолу, като откривате късчета информация около убийствата по време на фестивала и изпадате в параноя.
Вторият, Wataganashi-hen (Глава за носещият се памук), ни запознава със сестрата на Мион и ни дава повече информация за селото, празника на Ояширо, както и за жертвите Такано Мийо и Томитаке Джиро. По-кратък от другите два.
Третият официален сценарий, Tatarigoroshi-hen (Глава за убиващото проклятие), ни дава най-депресиращата история от арките с въпроси. Той се фокусира върху Сатоко и ни дава повече информация за нея и изчезналия й брат Сатоши. Дълъг и наистина разчувстващ сценарий.
Екстрата, пренася действието пет години преди Higurashi и е много кратка. Основната й роля е да покаже и друга страна на Рика, както и да си поиграе с читателя.
Оценка
Мистерията на Хигураши ми хареса много и нямам търпение за арките с отговорите. Обичам мистерии като големи пъзели и тази не ме остави намира в продължение на дни. Но дали ми хареса всичко? И да и не.
Музиката е нещо с което трябваше да свикна. На места е наистина успокояваща, на други просто я чакате да спре. Звуковите ефекти с цикадите, дъжда, звънчетата, наистина допълваха атмосферата. А комбинацията на ефектите с музиката при напрегнатите моменти, наистина е много добра. Затова и се нарича sound novel.
Артът е... Отново трябва да се свикне с него. Като се поабстрахирате от знанието, че има пачове с PS версията на фоновете и героите, можете да се радвате на историята на спокойствие. Оригиналният арт не е най-красивия, но авторът се е постарал колкото може и оценявам усилията му.
Сценариите са комплексни, добре измислени и са насочени върху психологическите ефекти на средата и ситуациите върху всеки герой. Поради това, а и заради дължината им, Higurashi може да бъде минат в рамките на няколко дни (зависи колко време отделите). Тъй като се случват много неща, историята не е особено лежерна и на някои играчи може да им се наложи да си записват всяка промяна и необяснимо събитие. Всъщност мнозина са тези, които го правят.
Ако обичате мистериите и искате история, която да ви държи в напрежение, това е идеалното заглавие за вас. Наследете му се вечер на тъмно и се пригответе въпросите ви да бъдат отговорени.
Това е за днес и... внимавайте, защото Ояширо-сама ви гледа.
четвъртък, 14 август 2014 г.
Пазителите на галактиката (Guardians of the Galaxy) - ревю
Здравейте!
Този вторник отидох да гледам "Пазителите на галактиката" и останах доста впечатлена. Имаше доста от всичко, но да погледнем какво предложи филма.
"Пазителите" започва през 80-те години с доста емоционална сцена между малкия Питър Куил и майка му преди той да бъде отвлечен от земята от извънземни пирати. Скачаме директно след това 26 години по-късно, където намираме Питър на необитаема планета с уокмен в ушите, крадящ странно кълбо. Кражбата му не остава незабелязана и той е спрян от Корат, който служи на страховития Ронан, който от своя страна също иска кълбото.
Питър бяга, само за да се озове на планетата Ксандар и от там той налита последователно на Груут (говорещо дърво), енота Рокет, професионалната убийца Гамора и неразбиращия метафори Дракс. Групата се отправят на пътешествие да спрат Ронан и да разберат защо всички искат кълбото.
За актьорите и техните герои
Крис Прат като Питър Куил/Звездния повелител - наистина харесах героя. Може би защото беше като шантава комбинация между Хан Соло и Индиана Джоунс. Нещо като извънземен коубой. Много добро изпълнение.
Зои Салдана като Гамора - първо изигра Ухура в Стар Трек, сега е част и вселената на Марвъл. 10 точки за нейната героиня само защото целият й външен образ не разчита на CGI, а на добър грим. Много добро представяне.
Дейв Батиста като Дракс Унищожителя - знам, че е имало голям брой хора, които са искали Джейсън Мамоа в тази роля, но по мое лично мнение Мамоа е прекалено използван тези дни. Батиста добре се вписа в цялостния образ на Дракс и мисля, че заслужава аплодисменти.
Вин Дизел като Груут - АЗ СЪМ ГРУУТ!!! Тази реплика ще се залепи за мозъка ви и няма да си тръгне. Не съм се радвала толкова много на говорещо дърво от "Властелина на пръстените".
Брадли Купър като Рокет - в рамките на филма успях да обикна Рокет. Той има интересна персона и лесно можете да направите връзката с него. Ако беше човек, щеше да е също толкова забавен. Той е страхотен и гласът на Брадли Купър му приляга идеално.
Лий Пейс като Ронан - сериозен до 11 степен, до толкова, че е направо забавен. Лий Пейс идеално се превъплащава в Ронан, до такава степен, че дори забравих, че той го играе. Героят му никога не се усмихва и толкова сериозно е приел всичко, че в последната му сцена се превивате от смях при вида на лицето му.
За музиката
Саундтракът е просто бижу. Ако сте запознати с музиката на 70-те и 80-те години ще сте приятно очаровани. Дори и да не знаете имената на изпълнителите, определено ще познаете голям брой от парчетата.
За дребните неща
Филмът е пълен с дребни нещица за феновете на Марвъл. От нещата в колекцията на Колекционера до предмета в кълбото. Също така може ли филм на Марвъл без да се появи Стан Лий? Не, разбира се. Затова и той е в него. Стига да го познаете (не, че е чак толкова трудно).
Оценка
Филмът е изключително забавен и е чудесен за гледане с приятели. Не е най-умният или с най-дълбоките теми, но това не му пречи да ви задържи вниманието. Има голяма доза фантастика в него, динамиката на отбора е по-различна от тази на Отмъстителите и сам по себе си може да се задържи над водата без да е свързан с останалите филми Марвъл. В много отношения това е самостоятелна история, което е добре за хора, които не са гледали нищо на Марвъл до този момент. Ако имате време го погледнете.
Малък преглед на трейлърите
Big Hero 6 - изглеждаше повече като тийзър-трейлър. История за момче и неговия надуваем робот, преследвани от някакъв телепат.
Hobbit: Battle of the Five Armies - десет точки за използването на 'The Edge of Night(Walking Song)' от "Властелина" в монтажа на трейлъра. Като се има предвид преживяванията и съдбите на някои от героите във филма песента и трейлъра бяха много добре направени.
Teenage Mutant Ninja Turtles - 3D!!! Съжалявам, обичах костенурките като дете, ама трейлъра беше само ефекти и никаква субстанция. Единственото, което разбрах е че има Шрьодер и костенурки вътре, а, да, и 3D.
The Maze/Лабиринтът - реакцията на човека с когото гледахме филма "Това "Игрите на глада" ли е?" Трейлърът е пълен с действие, но имам усещането, че крайния продукт ще бъде боклук.
The Hunger Games: Mockingjay - Part 1 - и като говорим за вълка... Трейлъра много ми напомни за всеки път когато някой прекъсва правителствена програма във филм и казва нещо значимо. Като в V for Vendetta например. Съжалявам, но това беше слабо.
Това е за днес и приятно гледане на всички.
Този вторник отидох да гледам "Пазителите на галактиката" и останах доста впечатлена. Имаше доста от всичко, но да погледнем какво предложи филма.
"Пазителите" започва през 80-те години с доста емоционална сцена между малкия Питър Куил и майка му преди той да бъде отвлечен от земята от извънземни пирати. Скачаме директно след това 26 години по-късно, където намираме Питър на необитаема планета с уокмен в ушите, крадящ странно кълбо. Кражбата му не остава незабелязана и той е спрян от Корат, който служи на страховития Ронан, който от своя страна също иска кълбото.
Питър бяга, само за да се озове на планетата Ксандар и от там той налита последователно на Груут (говорещо дърво), енота Рокет, професионалната убийца Гамора и неразбиращия метафори Дракс. Групата се отправят на пътешествие да спрат Ронан и да разберат защо всички искат кълбото.
За актьорите и техните герои
Крис Прат като Питър Куил/Звездния повелител - наистина харесах героя. Може би защото беше като шантава комбинация между Хан Соло и Индиана Джоунс. Нещо като извънземен коубой. Много добро изпълнение.
Зои Салдана като Гамора - първо изигра Ухура в Стар Трек, сега е част и вселената на Марвъл. 10 точки за нейната героиня само защото целият й външен образ не разчита на CGI, а на добър грим. Много добро представяне.
Дейв Батиста като Дракс Унищожителя - знам, че е имало голям брой хора, които са искали Джейсън Мамоа в тази роля, но по мое лично мнение Мамоа е прекалено използван тези дни. Батиста добре се вписа в цялостния образ на Дракс и мисля, че заслужава аплодисменти.
Вин Дизел като Груут - АЗ СЪМ ГРУУТ!!! Тази реплика ще се залепи за мозъка ви и няма да си тръгне. Не съм се радвала толкова много на говорещо дърво от "Властелина на пръстените".
Брадли Купър като Рокет - в рамките на филма успях да обикна Рокет. Той има интересна персона и лесно можете да направите връзката с него. Ако беше човек, щеше да е също толкова забавен. Той е страхотен и гласът на Брадли Купър му приляга идеално.
Лий Пейс като Ронан - сериозен до 11 степен, до толкова, че е направо забавен. Лий Пейс идеално се превъплащава в Ронан, до такава степен, че дори забравих, че той го играе. Героят му никога не се усмихва и толкова сериозно е приел всичко, че в последната му сцена се превивате от смях при вида на лицето му.
За музиката
Саундтракът е просто бижу. Ако сте запознати с музиката на 70-те и 80-те години ще сте приятно очаровани. Дори и да не знаете имената на изпълнителите, определено ще познаете голям брой от парчетата.
За дребните неща
Филмът е пълен с дребни нещица за феновете на Марвъл. От нещата в колекцията на Колекционера до предмета в кълбото. Също така може ли филм на Марвъл без да се появи Стан Лий? Не, разбира се. Затова и той е в него. Стига да го познаете (не, че е чак толкова трудно).
Оценка
Филмът е изключително забавен и е чудесен за гледане с приятели. Не е най-умният или с най-дълбоките теми, но това не му пречи да ви задържи вниманието. Има голяма доза фантастика в него, динамиката на отбора е по-различна от тази на Отмъстителите и сам по себе си може да се задържи над водата без да е свързан с останалите филми Марвъл. В много отношения това е самостоятелна история, което е добре за хора, които не са гледали нищо на Марвъл до този момент. Ако имате време го погледнете.
Малък преглед на трейлърите
Big Hero 6 - изглеждаше повече като тийзър-трейлър. История за момче и неговия надуваем робот, преследвани от някакъв телепат.
Hobbit: Battle of the Five Armies - десет точки за използването на 'The Edge of Night(Walking Song)' от "Властелина" в монтажа на трейлъра. Като се има предвид преживяванията и съдбите на някои от героите във филма песента и трейлъра бяха много добре направени.
Teenage Mutant Ninja Turtles - 3D!!! Съжалявам, обичах костенурките като дете, ама трейлъра беше само ефекти и никаква субстанция. Единственото, което разбрах е че има Шрьодер и костенурки вътре, а, да, и 3D.
The Maze/Лабиринтът - реакцията на човека с когото гледахме филма "Това "Игрите на глада" ли е?" Трейлърът е пълен с действие, но имам усещането, че крайния продукт ще бъде боклук.
The Hunger Games: Mockingjay - Part 1 - и като говорим за вълка... Трейлъра много ми напомни за всеки път когато някой прекъсва правителствена програма във филм и казва нещо значимо. Като в V for Vendetta например. Съжалявам, но това беше слабо.
Това е за днес и приятно гледане на всички.
петък, 8 август 2014 г.
Люси (Lucy) - ревю на филма
Здравейте,
Вчера бях на прожекцията на новия филм на Люк Бесон - Люси. Беше експлозия за очите, имаше интересна идея, но как се обърнаха нещата накрая. Четете и ще разберете.
Люси е вашата средностатистическа студентка купонджийка, която има нещастието да се окаже с пакет наркотици в стомаха. Пакета се спуква и следват поредица събия, в които мозъка й започва да работи на обороти, недостигнати от никой друг преди това. Има преследвания с коли, престрелки, корейски мафиоти и много, много красиви кадри. А, да, и Морган Фрийман играе професор, който изследва мозъка и има теория върху зависимостта между използваните проценти мозъчни клетки и човешките възможности. Ще се върна това по-късно.
Нека първо се спра на плюсовете.
Идеята заложена във филма е достатъчно интересна и оригинална, ако се преглътнат някои неща.
Атьорската игра е на ниво. Допадна ми изпълнението на Скарлет Йохансон и това, че успя да покаже добре трансформацията на Люси. Морган Фрийман имаше доста ограничено присъствие, но както винаги е добър в работата си.
"Люси" има своите добри моменти, някои от които са дори смешни.
Визуално филмът е наистина пир за очите. Аз го видях в нормален формат, но предполагам, че на IMAX или 3D изглежда също много добре. Има голям брой сцени, които са наистина красиви и си заслужават гледането.
Сега за минусите.
Онова, което потапя филмът доста е идеята, че човек използва само 10% от мозъка си. Това отдавна е доказано като мит. Човек не използва само 10, 15 или 20% от сивото си вещество, затова и поражения върху главата имат сериозни последици. Твърдението е неправилно и най-лесно можете да го проверите, ако ви диктуват и вие си записвате казаното на ръка, а не на компютър (поради повече активирани центрове в мозъка при нормално писане)
Ако филмът не въртеше това твърдение като развален грамофон, щеше да е много, много по-добре.
Въпреки това, ако махнете мита и оставите идея самичка, всъщност тя никак не е лоша. Защо обаче изпълнението не е задоволително?
Може би защото се получи една голяма каша от два сюжета, които се бореха за надмощие. От едната страна имаме Люси, пътуваща към професора, за да сподели с него всичко, което е научила. От другата имаме корейската мафия и тяхното желание да си приберат наркотиците. Останах с усещането, че знанието на Люси и това както то се свързва с трудът на професор Норман беше изблъскано в ъгъла. Ако сюжета беше фокусиран повече само върху тях двамата, идеята можеше да бъде развита във всички посоки.
Кратък поглед върху трейлърите преди прожекцията
Sin City: A Dame to Kill for - Трейлърът беше много добър. Наистина дава усещането, че ще се върнем в СинСити за още приключения с Марв, Дуайт и Шели, заедно с опасната Ава Лорд. Определено ще го гледам.
Fifty Shades of Grey - Сериозно, на кого му хрумна, че това ще бъде страхотно предложение за Свети Валентин следващата година? Вече виждам гледката на всички мъже, принудени от приятелките си да гледат този филм с тях. Ако ще го гледам, няма да е на кино, но определено ще е just for the lulz.
Guardians of the Galaxy - Какво мога повече да кажа? Изглежда страхотно, ще се гледа.
Това е за днес и... не използвайте само 10 % от потенциала си.
Вчера бях на прожекцията на новия филм на Люк Бесон - Люси. Беше експлозия за очите, имаше интересна идея, но как се обърнаха нещата накрая. Четете и ще разберете.
Люси е вашата средностатистическа студентка купонджийка, която има нещастието да се окаже с пакет наркотици в стомаха. Пакета се спуква и следват поредица събия, в които мозъка й започва да работи на обороти, недостигнати от никой друг преди това. Има преследвания с коли, престрелки, корейски мафиоти и много, много красиви кадри. А, да, и Морган Фрийман играе професор, който изследва мозъка и има теория върху зависимостта между използваните проценти мозъчни клетки и човешките възможности. Ще се върна това по-късно.
Нека първо се спра на плюсовете.
Идеята заложена във филма е достатъчно интересна и оригинална, ако се преглътнат някои неща.
Атьорската игра е на ниво. Допадна ми изпълнението на Скарлет Йохансон и това, че успя да покаже добре трансформацията на Люси. Морган Фрийман имаше доста ограничено присъствие, но както винаги е добър в работата си.
"Люси" има своите добри моменти, някои от които са дори смешни.
Визуално филмът е наистина пир за очите. Аз го видях в нормален формат, но предполагам, че на IMAX или 3D изглежда също много добре. Има голям брой сцени, които са наистина красиви и си заслужават гледането.
Сега за минусите.
Онова, което потапя филмът доста е идеята, че човек използва само 10% от мозъка си. Това отдавна е доказано като мит. Човек не използва само 10, 15 или 20% от сивото си вещество, затова и поражения върху главата имат сериозни последици. Твърдението е неправилно и най-лесно можете да го проверите, ако ви диктуват и вие си записвате казаното на ръка, а не на компютър (поради повече активирани центрове в мозъка при нормално писане)
Ако филмът не въртеше това твърдение като развален грамофон, щеше да е много, много по-добре.
Въпреки това, ако махнете мита и оставите идея самичка, всъщност тя никак не е лоша. Защо обаче изпълнението не е задоволително?
Може би защото се получи една голяма каша от два сюжета, които се бореха за надмощие. От едната страна имаме Люси, пътуваща към професора, за да сподели с него всичко, което е научила. От другата имаме корейската мафия и тяхното желание да си приберат наркотиците. Останах с усещането, че знанието на Люси и това както то се свързва с трудът на професор Норман беше изблъскано в ъгъла. Ако сюжета беше фокусиран повече само върху тях двамата, идеята можеше да бъде развита във всички посоки.
Кратък поглед върху трейлърите преди прожекцията
Sin City: A Dame to Kill for - Трейлърът беше много добър. Наистина дава усещането, че ще се върнем в СинСити за още приключения с Марв, Дуайт и Шели, заедно с опасната Ава Лорд. Определено ще го гледам.
Fifty Shades of Grey - Сериозно, на кого му хрумна, че това ще бъде страхотно предложение за Свети Валентин следващата година? Вече виждам гледката на всички мъже, принудени от приятелките си да гледат този филм с тях. Ако ще го гледам, няма да е на кино, но определено ще е just for the lulz.
Guardians of the Galaxy - Какво мога повече да кажа? Изглежда страхотно, ще се гледа.
Това е за днес и... не използвайте само 10 % от потенциала си.
четвъртък, 31 юли 2014 г.
Топ 10 съвета за писатели-аматьори
Здравейте,
В един период в живота си, всички сме хващали химикалката и сме решавали да напишем нещо - стих за любимото момиче/момче, собствена песен, разказ, история, фен-фикшън и каквото още можете да се сетите. За някои от нас това е бил моментен гръмоотвод на чувствата, за други важно събитие в техния живот. Едни ще пазят писанията си колкото да се посмеят на акъла си, други ще се опитат да ги превърнат в нещо повече.
Днешният блог е за тези от нас, които пишат като хоби или с по-сериозни намерения. Десет полезни съвета за любителите писатели. Готови ли сте? Добре, да започваме.
1. Важно е да не се вземате прекалено насериозно - бъдете скромни и приемайте критика. Както вие имате мнение за някои писатели, така и другите ще имат мнение за вас. Ако искате да си публикувате нещата на сайт като DeviantArt, очаквайте критика, дори и ако не я искате. Да, на сайта има опция за поискване на критика, но и потребителите ще бъдат услужливи да ви я дадат. Вслушайте се в тях и приемете, че дори вие имате грешки, а не започвайте война от ненужна гордост.
2. Всички сме започнали от някъде, затова не се срамувайте - вашите първи истории или стихове ще ви бъдат свиден спомен, но те няма да са най-доброто. Започнах да пиша когато бях в училище и първите ми истории не са нещо, което сега бих показала на хората. Натрупването на житейски и читателски опит променя сюжета, героите и дори ситуациите в които ги поставяте. Първата ви творба може да бъде трамплин или скеле, върху което да градите.
3. Не бързайте - имате чудесна идея и сядате да я напишете. И сте готови в рамките на 1 месец. Не бързайте да я показвате. Сигурна съм, че сте вложили сърцето си в нея, но й дайте още един месец да подиша. Ама защо, ще попитате вие. Нека ви дам пример. Новата книга на Стивън Кинг Mr. Mercedes е започнала като идея за кратък разказ и в последствие е станала роман. Нека написаното да се уталожи и след като му хвърлите втори поглед, може и да се окаже, че от това може да стане нещо дори много по-добро от черновата.
4. Проучването ви дава предимство - да кажем, че искате да напишете модерна история за герои от Скандинавия, които попадат в клопката на фолклорни създания. Какви ще са тези създания? Феи и елфи, предвождани от Один и Тор. И... Стоп! Когато използвате митологични създания, исторически факти, оръжия и предмети, винаги, повтарям ВИНАГИ си направете добре проучването. Първо, показва, че сте отделили голямо внимание на творбата си. Второ, ви измъква от някои подводни камъни. Ако решите да пишете за герои и създания със скандинавски произход, един поглед върху цялата им митология може да вдъхне нов живот на първоначалната ви идея.
5. Внимавайте със символиката - символите са едно от основните оръжия на писането, било то в поезията или в прозата. Цветовете, животните и природните елементи могат да бъдат силни символи. Но това не означава да ги слагате наляво и надясно безразборно, за да бъдете "готини" или псевдо-интелигентни. Важно е да имате ясна преценка и да можете да ги подберете правилно. Не винаги ви трябва ясен символизъм, понякога можете да сложите и по-завоалиран. Запомнете, символиката и проучването вървят ръка за ръка. Така де, христианска символика в древен Китай ще бъде малко странно, не мислите ли?
6. Тропи, изразни средства и стереотипи - всички сме чували за "Девойката в беда", "Смелият рицар" или "Старият мъдрец", но не е лесно да се работи с тях. "Девойката в беда" е най-познатата, изтъркана и мразена от феминистките идея. Количеството изразни средства, с които можете да си помогнете са хиляди, но да ги обърнете в своя полза без да са изтъркани изисква работа. В днешно време вашата "девойка в беда" вероятно ще израстне в екшън момиче или друга силна фигура. "Смелият рицар" може би ще трябва да бъде спасен и т.н. В друг блог ще ви запозная и с други изразни средства.
7. Трябва да ни пука за вашите герои - създавате герой или героиня. Вие я харесвате, но на нас малко ни е все тая. Проблемът? Нямаме емоционална връзка. Как се появява това? Понякога най-честата причина е че героят е твърде перфектен или с липсващ характер. Ако героят не преминава през трудности, не израства, не се променя, той остава едноизмерен. Да, трудностите може и да не са злободневни, но промяната не трябва да е физическа, а душевна. "Движещият" се персонаж, който е способен да бъде нещо повече от петно мастило върху лист е много по-интересен, от този който не е способен да се промени.
8. Не изтезавайте речника - богатият речник е признак на голяма култура, но претенциозно богатият речник не е. Нека го обясня по този начин. Ако вземете речника и използвате най-редките думи, които ви звучат най-добре и го правите без определен ефект, а само за да кажете "Хей, вижте ме. Аз съм толкова умен!" имате голям проблем. Изисканият език може да бъде използван от герой, който е с определено потекло, образование или социален статус. Това създава опреден ефект върху читателя и впечатление за този герой. Но ако го използвате навсякъде в повествованието и то без да сте наясно със значението и използването на думите ще си навредите.
9. Без "розова проза" - "розова проза" е когато имате голямо описание на детайли с много, много ненужни прилагателни. Описанието прекъсва потока на повествованието и засипва читателя с ненужна информация. Пример от Кристофър Поалини:
Клонът, който Роран бе сложил в огъня, се разцепи надве с приглушено пукане — явно жаравата го бе нагорещила дотолкова, че малкото вода или дървесен сок, оцелял под лъчите на слънцето десетилетия наред в жилките му, се бе превърнал в пара.
Имаме ли нужда да знаем за клона? Не. Нужно ли е да знаем всички тези малки подробности за него? Отново не. Ако ще правите описания придържайте се към поставеното темпо и ги правете само когато е наистина необходимо.
10.Лични фантазии, оригинални идеи и плагиатство - стигнахме и до това. В един момент може всеки от вас да погледне книга на друг автор и да си вземе някои бележки за стила, за начините му на изразяване и т.н. Проблем е когато вземете не само бележки, но започнете да копирате книгата и да твърдите, че идеята е изцяло ваша. Все някой ще се усети, така че не си правете такива експерименти. Във фен-фикшъните това не е голям проблем, защото те са посветени на определени популярни герои, но в истинската литература нещата не стоят по същия начин. Ако писанието ви бъде издадено на друг език - английски, немски, френски, можете дори да станете обект не само на язвителна критика, подигравки, но и да се стигне до съд. Както преди години един руснак беше написал книга с героиня Таня Глотър, която бе чисто копие на Хари Потър и се стигна до съдебен процес срещу него.
Ако идеята е изцяло ваша, но след четене на други произведения, откриете, че някой има почти същата - не се отчайвайте. Работете, работете здраво. Променете идеята парче по парче докато не стане напълно ваша или й дайте свой собствен обрат. Обърнете я с главата надолу, разточете я като лист с точилката, докато не сте напълно доволни. Гледайте на ситуацията по този начин - дали са ви популярна приказка и вие трябва да я пренапишете като я направите толкова оригинална, че всички да ахнат.
Остана да споменем личните ви фантазии. Моля, моля, не използвайте литературата, за да изживеете последната си фантазия. Едно е да пишете за група герои, тръгнали на пътешествие, съвсем друго е да пишете за герой, който е всъщност сте вие и да четем за невероятните преживелици на вашият толкова способен, красив или гениален персонаж. Който както казахме сте вие.
Това е за днес и не изгаряйте на слънце.
В един период в живота си, всички сме хващали химикалката и сме решавали да напишем нещо - стих за любимото момиче/момче, собствена песен, разказ, история, фен-фикшън и каквото още можете да се сетите. За някои от нас това е бил моментен гръмоотвод на чувствата, за други важно събитие в техния живот. Едни ще пазят писанията си колкото да се посмеят на акъла си, други ще се опитат да ги превърнат в нещо повече.
Днешният блог е за тези от нас, които пишат като хоби или с по-сериозни намерения. Десет полезни съвета за любителите писатели. Готови ли сте? Добре, да започваме.
1. Важно е да не се вземате прекалено насериозно - бъдете скромни и приемайте критика. Както вие имате мнение за някои писатели, така и другите ще имат мнение за вас. Ако искате да си публикувате нещата на сайт като DeviantArt, очаквайте критика, дори и ако не я искате. Да, на сайта има опция за поискване на критика, но и потребителите ще бъдат услужливи да ви я дадат. Вслушайте се в тях и приемете, че дори вие имате грешки, а не започвайте война от ненужна гордост.
2. Всички сме започнали от някъде, затова не се срамувайте - вашите първи истории или стихове ще ви бъдат свиден спомен, но те няма да са най-доброто. Започнах да пиша когато бях в училище и първите ми истории не са нещо, което сега бих показала на хората. Натрупването на житейски и читателски опит променя сюжета, героите и дори ситуациите в които ги поставяте. Първата ви творба може да бъде трамплин или скеле, върху което да градите.
3. Не бързайте - имате чудесна идея и сядате да я напишете. И сте готови в рамките на 1 месец. Не бързайте да я показвате. Сигурна съм, че сте вложили сърцето си в нея, но й дайте още един месец да подиша. Ама защо, ще попитате вие. Нека ви дам пример. Новата книга на Стивън Кинг Mr. Mercedes е започнала като идея за кратък разказ и в последствие е станала роман. Нека написаното да се уталожи и след като му хвърлите втори поглед, може и да се окаже, че от това може да стане нещо дори много по-добро от черновата.
4. Проучването ви дава предимство - да кажем, че искате да напишете модерна история за герои от Скандинавия, които попадат в клопката на фолклорни създания. Какви ще са тези създания? Феи и елфи, предвождани от Один и Тор. И... Стоп! Когато използвате митологични създания, исторически факти, оръжия и предмети, винаги, повтарям ВИНАГИ си направете добре проучването. Първо, показва, че сте отделили голямо внимание на творбата си. Второ, ви измъква от някои подводни камъни. Ако решите да пишете за герои и създания със скандинавски произход, един поглед върху цялата им митология може да вдъхне нов живот на първоначалната ви идея.
5. Внимавайте със символиката - символите са едно от основните оръжия на писането, било то в поезията или в прозата. Цветовете, животните и природните елементи могат да бъдат силни символи. Но това не означава да ги слагате наляво и надясно безразборно, за да бъдете "готини" или псевдо-интелигентни. Важно е да имате ясна преценка и да можете да ги подберете правилно. Не винаги ви трябва ясен символизъм, понякога можете да сложите и по-завоалиран. Запомнете, символиката и проучването вървят ръка за ръка. Така де, христианска символика в древен Китай ще бъде малко странно, не мислите ли?
6. Тропи, изразни средства и стереотипи - всички сме чували за "Девойката в беда", "Смелият рицар" или "Старият мъдрец", но не е лесно да се работи с тях. "Девойката в беда" е най-познатата, изтъркана и мразена от феминистките идея. Количеството изразни средства, с които можете да си помогнете са хиляди, но да ги обърнете в своя полза без да са изтъркани изисква работа. В днешно време вашата "девойка в беда" вероятно ще израстне в екшън момиче или друга силна фигура. "Смелият рицар" може би ще трябва да бъде спасен и т.н. В друг блог ще ви запозная и с други изразни средства.
7. Трябва да ни пука за вашите герои - създавате герой или героиня. Вие я харесвате, но на нас малко ни е все тая. Проблемът? Нямаме емоционална връзка. Как се появява това? Понякога най-честата причина е че героят е твърде перфектен или с липсващ характер. Ако героят не преминава през трудности, не израства, не се променя, той остава едноизмерен. Да, трудностите може и да не са злободневни, но промяната не трябва да е физическа, а душевна. "Движещият" се персонаж, който е способен да бъде нещо повече от петно мастило върху лист е много по-интересен, от този който не е способен да се промени.
8. Не изтезавайте речника - богатият речник е признак на голяма култура, но претенциозно богатият речник не е. Нека го обясня по този начин. Ако вземете речника и използвате най-редките думи, които ви звучат най-добре и го правите без определен ефект, а само за да кажете "Хей, вижте ме. Аз съм толкова умен!" имате голям проблем. Изисканият език може да бъде използван от герой, който е с определено потекло, образование или социален статус. Това създава опреден ефект върху читателя и впечатление за този герой. Но ако го използвате навсякъде в повествованието и то без да сте наясно със значението и използването на думите ще си навредите.
9. Без "розова проза" - "розова проза" е когато имате голямо описание на детайли с много, много ненужни прилагателни. Описанието прекъсва потока на повествованието и засипва читателя с ненужна информация. Пример от Кристофър Поалини:
Клонът, който Роран бе сложил в огъня, се разцепи надве с приглушено пукане — явно жаравата го бе нагорещила дотолкова, че малкото вода или дървесен сок, оцелял под лъчите на слънцето десетилетия наред в жилките му, се бе превърнал в пара.
Имаме ли нужда да знаем за клона? Не. Нужно ли е да знаем всички тези малки подробности за него? Отново не. Ако ще правите описания придържайте се към поставеното темпо и ги правете само когато е наистина необходимо.
10.Лични фантазии, оригинални идеи и плагиатство - стигнахме и до това. В един момент може всеки от вас да погледне книга на друг автор и да си вземе някои бележки за стила, за начините му на изразяване и т.н. Проблем е когато вземете не само бележки, но започнете да копирате книгата и да твърдите, че идеята е изцяло ваша. Все някой ще се усети, така че не си правете такива експерименти. Във фен-фикшъните това не е голям проблем, защото те са посветени на определени популярни герои, но в истинската литература нещата не стоят по същия начин. Ако писанието ви бъде издадено на друг език - английски, немски, френски, можете дори да станете обект не само на язвителна критика, подигравки, но и да се стигне до съд. Както преди години един руснак беше написал книга с героиня Таня Глотър, която бе чисто копие на Хари Потър и се стигна до съдебен процес срещу него.
Ако идеята е изцяло ваша, но след четене на други произведения, откриете, че някой има почти същата - не се отчайвайте. Работете, работете здраво. Променете идеята парче по парче докато не стане напълно ваша или й дайте свой собствен обрат. Обърнете я с главата надолу, разточете я като лист с точилката, докато не сте напълно доволни. Гледайте на ситуацията по този начин - дали са ви популярна приказка и вие трябва да я пренапишете като я направите толкова оригинална, че всички да ахнат.
Остана да споменем личните ви фантазии. Моля, моля, не използвайте литературата, за да изживеете последната си фантазия. Едно е да пишете за група герои, тръгнали на пътешествие, съвсем друго е да пишете за герой, който е всъщност сте вие и да четем за невероятните преживелици на вашият толкова способен, красив или гениален персонаж. Който както казахме сте вие.
Това е за днес и не изгаряйте на слънце.
понеделник, 30 юни 2014 г.
Off-topic: Всичко след "Здрач" - за книгите, филмите и още нещо
Здравейте!
Минаха една-две години откакто "Здрач" ни напусна. Докато някои плачеха и се чудеха какво ще правят след като любимата им поредица е завършила, други си отдъхнаха, че няма да гледат повече физиономията на Бела. Това беше краят... почти.
Колкото и да не ни се иска да го признаем, "Здрач" остави следа по рафтовете на книжарниците и в литературата за тийнейджъри и хора до 30 години. Каква следа само.
Признавам, че не харесвам "Здрач", но уважавам хората, които са друго мнение от моето. За мен книгата не е шедьовър, конфликтите в нея се решават прекалено бързо и голяма част от героите (включително главните) не ми допадат заради много фактори. Това че Майер не знае какво са вампир и върколак е малък проблем,(а и честно казано виждала съм и по-лошо). През годините заглавието понякога ме дразнеше заради някои от по-закоравелите си фенове, а друг път си казвах "Даммм, има го и какво толкова?"
Да, има много книги на пазара, които заслужаваха същото внимание като "Здрач". Да, Холивуд постоянно търси следващата такава поредица, от която да дои още и още пари. Но трябва да благодарим на "Здрач".
И преди да си помислите, че съм яла развалена храна или прекалила с нещо, нека да обясня.
"Здрач" насочи вниманието към жанра young adult (книги насочени към тийнейджъри и хора до 30 години) и му даде възможност да блесне. Опита се да направи нещо ново и това даде резултат... И даде шанс на изключително много автори да покажат възможностите си.
Нека направя малка ретроспекция. Когато "Хари Потър" и "Властелинът на пръстените" излязоха на екран, много хора, включително и аз се насочиха към книгите. Станах първо фен на "Хари Потър", защото все още бях далеч от "Властелина". Но поредицата на Джоан Роулинг ми показа вратата и след това можех да оценя подобаващо творчеството на Дж. Р. Р. Толкин.
Онова, което направиха двете поредици тогава е че дадоха зелена светлина на други да стъпят на големия екран, като "Хрониките на Нарния", "Лемъни Сникет" и "Хрониките на Спайдъруик". Нужно е да погледнете трейлъра и бойната сцена в края на "Лъвът, вещицата и дрешникът", за да ви стане ясно колко много се опитват да бъдат следващият "Властелин на пръстените".
Същото е и със "Здрач". Без популярността му нямаше да имаме "Град от кости", "Аз съм номер 4", "Академия за вампири (филмът!)", както и книгите "Evermore", "House of Night" и много, много други насочени изцяло към тийнове. Филмите за публиката на "Здрач" искат да са като него. Книгите да копират успеха (някои дори копират съдържанието). Но нека погледнем нещата на големия екран.
Дълго време ще се "радваме" на заглавия насочени към тийнейджъри, пълни с всевъзможни фантастични измишльотини. Както е тръгнало, всяка книга за тази аудитория ще бъде филмирана и студията няма да могат избият парите обратно (като в случая с "Академия за вампири" и "Град от кости"). Всичко в безкрайно тъп опит да се копира "Здрач", докато на публиката не й писне от shaky-cam(или нестабилна камера), скучен диалог и цялостно лошо изпълнение. Ще се получи пренасищане, както по рафтовете с книги, така и на големия екран.
Затова нека го признаем - има само един "Здрач", един "Хари Потър", "Властелин на пръстените", "Магьосник от Оз", "Хамлет" и каквото още се сетите. Те са за различна публика, с различно съдържание, теми и уроци.Някои може би ще изгубят привлекателността си с годините и ще бъдат забравени, други ще останат завинаги.
Затова и "Здрач" един ден ще бъде спомен, за един различен поглед върху свръхестественото, който не е бил харесван поголовно. Може да го наречете и отминала модна тенденция. Моят поглед е насочен към новите предложения в тази тематика като Only Lovers Left Alive, който е филм за пораснала публика, напомнящ за по-старите заглавия. Но докато се появят повече такива филми нека се посмеем на това, което успя да ни предложи Холивуд досега.
Това е за днес и приятно гледане!
Минаха една-две години откакто "Здрач" ни напусна. Докато някои плачеха и се чудеха какво ще правят след като любимата им поредица е завършила, други си отдъхнаха, че няма да гледат повече физиономията на Бела. Това беше краят... почти.
Колкото и да не ни се иска да го признаем, "Здрач" остави следа по рафтовете на книжарниците и в литературата за тийнейджъри и хора до 30 години. Каква следа само.
Признавам, че не харесвам "Здрач", но уважавам хората, които са друго мнение от моето. За мен книгата не е шедьовър, конфликтите в нея се решават прекалено бързо и голяма част от героите (включително главните) не ми допадат заради много фактори. Това че Майер не знае какво са вампир и върколак е малък проблем,(а и честно казано виждала съм и по-лошо). През годините заглавието понякога ме дразнеше заради някои от по-закоравелите си фенове, а друг път си казвах "Даммм, има го и какво толкова?"
Да, има много книги на пазара, които заслужаваха същото внимание като "Здрач". Да, Холивуд постоянно търси следващата такава поредица, от която да дои още и още пари. Но трябва да благодарим на "Здрач".
И преди да си помислите, че съм яла развалена храна или прекалила с нещо, нека да обясня.
"Здрач" насочи вниманието към жанра young adult (книги насочени към тийнейджъри и хора до 30 години) и му даде възможност да блесне. Опита се да направи нещо ново и това даде резултат... И даде шанс на изключително много автори да покажат възможностите си.
Нека направя малка ретроспекция. Когато "Хари Потър" и "Властелинът на пръстените" излязоха на екран, много хора, включително и аз се насочиха към книгите. Станах първо фен на "Хари Потър", защото все още бях далеч от "Властелина". Но поредицата на Джоан Роулинг ми показа вратата и след това можех да оценя подобаващо творчеството на Дж. Р. Р. Толкин.
Онова, което направиха двете поредици тогава е че дадоха зелена светлина на други да стъпят на големия екран, като "Хрониките на Нарния", "Лемъни Сникет" и "Хрониките на Спайдъруик". Нужно е да погледнете трейлъра и бойната сцена в края на "Лъвът, вещицата и дрешникът", за да ви стане ясно колко много се опитват да бъдат следващият "Властелин на пръстените".
Същото е и със "Здрач". Без популярността му нямаше да имаме "Град от кости", "Аз съм номер 4", "Академия за вампири (филмът!)", както и книгите "Evermore", "House of Night" и много, много други насочени изцяло към тийнове. Филмите за публиката на "Здрач" искат да са като него. Книгите да копират успеха (някои дори копират съдържанието). Но нека погледнем нещата на големия екран.
Дълго време ще се "радваме" на заглавия насочени към тийнейджъри, пълни с всевъзможни фантастични измишльотини. Както е тръгнало, всяка книга за тази аудитория ще бъде филмирана и студията няма да могат избият парите обратно (като в случая с "Академия за вампири" и "Град от кости"). Всичко в безкрайно тъп опит да се копира "Здрач", докато на публиката не й писне от shaky-cam(или нестабилна камера), скучен диалог и цялостно лошо изпълнение. Ще се получи пренасищане, както по рафтовете с книги, така и на големия екран.
Затова нека го признаем - има само един "Здрач", един "Хари Потър", "Властелин на пръстените", "Магьосник от Оз", "Хамлет" и каквото още се сетите. Те са за различна публика, с различно съдържание, теми и уроци.Някои може би ще изгубят привлекателността си с годините и ще бъдат забравени, други ще останат завинаги.
Затова и "Здрач" един ден ще бъде спомен, за един различен поглед върху свръхестественото, който не е бил харесван поголовно. Може да го наречете и отминала модна тенденция. Моят поглед е насочен към новите предложения в тази тематика като Only Lovers Left Alive, който е филм за пораснала публика, напомнящ за по-старите заглавия. Но докато се появят повече такива филми нека се посмеем на това, което успя да ни предложи Холивуд досега.
Това е за днес и приятно гледане!
събота, 14 юни 2014 г.
Sims 4 - какво ново?
Здравейте,
Официалната дата за Симс 4 беше обявена. 2-ри септември 2014. И повечето фенове си изгубиха ума от радост. Нека погледнем какво ни очаква за сега.
Новият свят в играта се нарича Willow Creek и изменя концепцията от предишните игри като вместо neighborhood се говори за world. Тоест играчите ще разполагат със свят, който е разделен на квартали, между които ще има малък период на зареждане.
Create-a-Sim е с опростен дизайн, за който се твърди, че ще е по-достъпен за нови играчи. Слайдърите от предишните игри са заменени с местене на желаните части с мишката директно върху сима. Примерно, кликвате на носа и го правите такъв какъвто го искате. Но това беше показано по-рано, така че не е кой знае колко ново. Новината е че цветното колело е махнато, както и опцията Create-a-Style, което малко не ми допада. Create-a-style е все пак една от най-използваните от играчите опция при създаването на симовете. Но може би това ще бъде конпенсирано по някакъв начин.
Самите симове изглеждат по-опростени от тези от Sims 3. Някои играчи не харесват това, но на мен ми допадат. Ако симовете бяха направени още по-реалистични ,това би направило играта много тежка. Както и съществува риск да се отиде в Зловещата долина. Има хора, които не биха се чувствали комфортно ако симът им изглежда прекалено реалистично. Също така чертите на характерите им са намалени само на три, което все още ми е странно, но явно желанието, което ще искате да постигнете,някак ще компенсира това.
Говорейки за любимите ни човечета, емоциите им изглежда ще са в основата на играта. Всичко което им се случва ще се отразява на настроението им, на желанията и научаването на нови умения. Също така изглежда, че тези емоционални състояния могат да траят по-дълго и да бъдат повлиявани по разнообразни начини. Ефектът може да бъде различен. Например симът буквално да умре от смях...
Вече усещам как играчите се готвят да убият сим със смях.
Общият изглед на играта ми допада. Къщите са лесни за строене и някои от опциите свързани с това ми допадат. Да, графиката е опростена, като в анимация. Но както споменах горе, по-подробна графика ще направи играта по-тежка. А създателите от известно време тръбят как Sims 4 ще бъде направена за да тръгва безпроблемно на по-слаби компютри. Надявам се да е така и да не присъстват проблемите на тройката, където имаше бавно зареждане, проблеми с запазването на играта и други хубости, които варираха от играч до играч.
Дали ще има експанжъни? Мога от сега да ви кажа, че ще има. Едва ли ще се мине само с основната игра. Играчите ще искат нови и различни неща - повече домашни любимци, места където да сложат симовете си, предмети. Както е тръгнало може дори да са повече от тези за Sims 3.
Сега само остава да се чака до 2-ри септември и да се види какво новото попълнение на Sims семейството има да ни покаже. До тогава, стискайте палци и се надявайте да си заслужава очакването.
четвъртък, 8 май 2014 г.
От рафта - Интервю с вампир
Здравейте отново!
Не знам дали сте забелязали, но в днешно време е почти срамно да кажете, че харесвате вампири и това важи особено ако сте от женски пол. Вероятно защото всички предполагат, че ще започнете да говорите за "Здрач". Но преди тази поредица има друга, която се отнася по-добре с тези мистични създания и неин представител е "Интервю с вампир".
Повечето от вас познават заглавието като филм с Том Круз и Брад Пит, но той е адаптация на книга написана от Ан Райс, която препоръчвам горещо на всеки, който има интерес към жанра. Днес ще се хвърля поглед на книгата, а за филма ще отделя специално внимание скоро.
Книгата на Ан Райс започва в една стая където млад мъж очаква да чуе разказа на този срещу себе си. Приготвил си е диктофон и куп касети (да, някога нямаше дискове и музика се слушаше на касети). Този млад мъж е записвал всякакви истории до сега, но днешната е различна. Лампите светват и разказвачът се оказва не друг, а вампир на име Луи и това е неговото интервю.
Историята на Луи ни връща до 1790 година, когато той е сразен от неочакваната смърт на брат си. Обладан от мъка и самообвинявайки се, Луи попада на вампира Лестат, който му предлага "подаръкът" на безсмъртието. Главният герой е превърнат във вампир и от там всичко е едно дълго пътуване обратно до стаята и слушащия млад мъж.
Пътуването е пълно с терзанията на Луи, разказ за съжителството му с Лестат и тяхната вампирска "дъщеря" Клодия, търсенето му на други като него и запознанството с Арманд, което води до неминуемия край за един от героите.
Преди да спомена наистина добрите страни на книгата, бих искала да подчертая един важен факт. Книгата не е като някои други заглавия - "Здрач", "Анита Блейк" или "Съншайн", където ви е казано "Това е лошият. Той/тя е заплаха и трябва да бъде спрян/а."
"Интервю" е разказ за метаморфозата на Луи като персонаж. В началото можете да сбъркате Лестат за "лошия", но после ще осъзнаете, че той съвсем не е такъв. Арманд и Клодия също по един или друг начин могат да бъдат описани като антагонисти, но и двамата силно се разминават по ниво. Как ще ги оцените зависи от вашата преценка. Така че ако искате история с "екшън и трепане на чудовища" без емоционален багаж, моля, опитайте друга книга.
Това, което ми допада в тази история е че има доста елементи, за които да се хванете и да мислите. Дори е възможно да откриете нови неща след второто четене.
Второ - по принцип не съм голям фен на разкази от първо лице, но книгата някак ме накара да забравя това.
Минусите... както казах, книгата е за метаморфоза, а не за "айде да убием лошия". Насочена е за друга аудитория. Има елементи в сюжета, които няма да допаднат на едни, а други ще ги приемат.
Тъй като разказа е от гледната точка на Луи, можете да очаквате някои "емо" моменти. И няма да ви лъжа, понякога можете наистина да се издразните на някои от решенията му. Но ако можете да ги преглътнете, тогава ви очаква едно добро четиво.
Последният минус е нещо, което отнасям към издателството. Защо им е трябвало да сложат снимка от филма?! Няма да ми стигне мястото да изброявам колко книги имат чудесни корици в оригинал, които у нас са заменени с постера или кадър от филма по тях.
От казаното до тук - дали книгата заслужава внимание? Да, определено. Ако обичате книги за метаморфозата на главните герои и сюжет, който е като пътуване - това е добра книга. Ако не искате наблягане на екшън, а някак по-спокойна книга за чудовища, която няма любовен триъгълник, който да бъде разтяган до втръсване в продължения, отново, това е добро предложение.
Ако историята ви хареса можете да хвърлите око на втората книга на Ан Райс - "Вампирът Лестат" или на екранизацията на историята на Луи с Брад Пит и Том Крус.
Приятно четене и до следващият път.
Не знам дали сте забелязали, но в днешно време е почти срамно да кажете, че харесвате вампири и това важи особено ако сте от женски пол. Вероятно защото всички предполагат, че ще започнете да говорите за "Здрач". Но преди тази поредица има друга, която се отнася по-добре с тези мистични създания и неин представител е "Интервю с вампир".
Повечето от вас познават заглавието като филм с Том Круз и Брад Пит, но той е адаптация на книга написана от Ан Райс, която препоръчвам горещо на всеки, който има интерес към жанра. Днес ще се хвърля поглед на книгата, а за филма ще отделя специално внимание скоро.
Книгата на Ан Райс започва в една стая където млад мъж очаква да чуе разказа на този срещу себе си. Приготвил си е диктофон и куп касети (да, някога нямаше дискове и музика се слушаше на касети). Този млад мъж е записвал всякакви истории до сега, но днешната е различна. Лампите светват и разказвачът се оказва не друг, а вампир на име Луи и това е неговото интервю.
Историята на Луи ни връща до 1790 година, когато той е сразен от неочакваната смърт на брат си. Обладан от мъка и самообвинявайки се, Луи попада на вампира Лестат, който му предлага "подаръкът" на безсмъртието. Главният герой е превърнат във вампир и от там всичко е едно дълго пътуване обратно до стаята и слушащия млад мъж.
Пътуването е пълно с терзанията на Луи, разказ за съжителството му с Лестат и тяхната вампирска "дъщеря" Клодия, търсенето му на други като него и запознанството с Арманд, което води до неминуемия край за един от героите.
Преди да спомена наистина добрите страни на книгата, бих искала да подчертая един важен факт. Книгата не е като някои други заглавия - "Здрач", "Анита Блейк" или "Съншайн", където ви е казано "Това е лошият. Той/тя е заплаха и трябва да бъде спрян/а."
"Интервю" е разказ за метаморфозата на Луи като персонаж. В началото можете да сбъркате Лестат за "лошия", но после ще осъзнаете, че той съвсем не е такъв. Арманд и Клодия също по един или друг начин могат да бъдат описани като антагонисти, но и двамата силно се разминават по ниво. Как ще ги оцените зависи от вашата преценка. Така че ако искате история с "екшън и трепане на чудовища" без емоционален багаж, моля, опитайте друга книга.
Това, което ми допада в тази история е че има доста елементи, за които да се хванете и да мислите. Дори е възможно да откриете нови неща след второто четене.
Второ - по принцип не съм голям фен на разкази от първо лице, но книгата някак ме накара да забравя това.
Минусите... както казах, книгата е за метаморфоза, а не за "айде да убием лошия". Насочена е за друга аудитория. Има елементи в сюжета, които няма да допаднат на едни, а други ще ги приемат.
Тъй като разказа е от гледната точка на Луи, можете да очаквате някои "емо" моменти. И няма да ви лъжа, понякога можете наистина да се издразните на някои от решенията му. Но ако можете да ги преглътнете, тогава ви очаква едно добро четиво.
Последният минус е нещо, което отнасям към издателството. Защо им е трябвало да сложат снимка от филма?! Няма да ми стигне мястото да изброявам колко книги имат чудесни корици в оригинал, които у нас са заменени с постера или кадър от филма по тях.
От казаното до тук - дали книгата заслужава внимание? Да, определено. Ако обичате книги за метаморфозата на главните герои и сюжет, който е като пътуване - това е добра книга. Ако не искате наблягане на екшън, а някак по-спокойна книга за чудовища, която няма любовен триъгълник, който да бъде разтяган до втръсване в продължения, отново, това е добро предложение.
Ако историята ви хареса можете да хвърлите око на втората книга на Ан Райс - "Вампирът Лестат" или на екранизацията на историята на Луи с Брад Пит и Том Крус.
Приятно четене и до следващият път.
сряда, 23 април 2014 г.
От рафта - Kuroshitsuji
Здравейте, отново.
Както знаете обичам четенето. Понякога чета по задължение, понякога чета по препоръка, но по-често за удоволствие. Днес ще ви запозная с един от любимите ми жанрове или формати за четене - манга.
Мангата е най-просто казано, черно-бял комик, който се чете от дясно на ляво и е с произход Япония. В различните му видове има истории за супер герои, любовни истории (от нормални до супер захаросани), комедии, мистерии, исторически и драми с ежедневен характер. Всичко което може да допадне на деца до зрели възрастни хора. По този жанр често се създават анимации или аниме, както е приетото название и всяка манга е с различна стойност. Някои са много добри, други ги оставяте след втората-третата глава.
Преди няколко години попаднах на няколко заглавия със сюжет развиващ се във Викторианската епоха. Сред тези заглавия беше Kuroshitsuji (Black Butler) на Yana Toboso .
Историята на Kuroshitsuji се върти около тринадесетгодишният аристократ Сиел Фантомхайв и неговият демон-иконом Себастиан Майкълс, които разследват мистерии и служат на кралица Виктория. Сиел е сключил фаустов договор със Себастиан. Според него, демонът трябва да му служи, докато момчето не отмъсти на хората убили родителите му, в замяна на душата му.
Около тях има цял облак герои, от които ще спомена само няколко. Некомпетентните слуги на Сиел, състоящи се от бивш войник, далекогледа снайперистка и жертва на експерименти. Индийски принц и неговият слуга, годеницата на Сиел и както и няколко бога на смъртта или шинигамита. Има и още, но не искам да давам прекалени спойлери. Нужно е да знаете, че всеки герой допринася по различен начин на цялостната история и много често има повече около него или нея отколкото се вижда на пръв поглед.
Сюжетът е разделен на арки, които са наименовани според предмета си - "Джак Изкормавача", "Конкурс за къри", Циркът "Ноев ковчег", "Убийствата в имението Фантомхайв", "Кампания", "Училищната арка" и последната, продължаваща, "Вещерската гора". Всяка от тях разкрива повече за случилото се със Сиел, допълва неща около мистерията или продължава неща останали недовършени от предишна глава. Също така и дават плод на интересни фен теории, като ги допълват или опровергават напълно.
Плюсовете на Kuroshitsuji са няколко. Първо, имате интересни герои, към които да се връщате. За мен това са Себастиан, Сиел и слугите. Има развитие на тези герои, както и доста други лица в сюжета, така че това е сериозен плюс.
Второ, огромно количество информация от историческо естество. Историята показва, че авторката е търсила информация и факти, с които да направи сюжета по-реалистичен.
Трето, оправяне на грешки и изчистване на ненужни неща. Тобосо го прави с напредването на сюжета и сериозността на историята. В самото начало сериозните моменти са прекъснати от различни шеги, които развалят усещането. В последвалите арки това е сведено до минимум.
Минусите също съществуват. В началото можете да си извадите грешното заключение за историята, поради факта, че авторката таман е излязла от друг жанр и доказателствата за това са навсякъде до том 2-3. След това всичко е пускано само за смях.
Проблем с темпото е следващият минус. Понякога е добро, понякога е зле. Прекъсването на сериозните моменти, както казах, бе сведено до минимум, но се появи проблем с темпото, който блесна в училищната арка - то не беше крикет, не беше чудо. Но за успокоение това не е навсякъде и може да се преглътне, просто прескочете крикета.
Kuroshitsuji е адаптирано в аниме от два сезона и игрален филм, който излезе тази година. Първият аниме сезон е направен по мангата до горе-долу 15-ти епизод (с изключение на епизоди 7-12), след това е филър или история направена само за шоуто. Да, в него присъстват началните проблеми на мангата, но могат да се преглътнат. Филърът също е на ниво и бе достатъчно интересен. Сезонът е добър и заслужава внимание.
Втори сезон е само за закоравели фенове на анимето, които не са чели историята. Всички останали ще бъдат разочаровани. Огромен филър, който започва на старите лаври, прави големи обещания и завършва като дерайлирал влак. Да, толкова зле. Да не говорим, че създава усещането, че се намира в съвсем друг жанр от оригинала.
За филма нямам какво толкова да кажа. Не съм го гледала, но знам, че действието е пренесено в настоящето и на мястото на Сиел са сложили героиня наречена Шиори. Като ми попадне ще си кажа мнението и за него.
За сега има информация, че ще се направи трети сезон след голямо прекъсване на анимето. Новините са, че има цял сезон посветен на арката с цирка и OVA (original video animation) базирана на "Убийствата". Анимето ще излезе през лятото (края на юни, началото на август) и силно се надявам да не продължат филъра от втори сезон. Дано да го оправят. Иначе ако сезонът се получи добре може да се надяваме и на анимиране на останалите арки, ще се види през лятото.
Това е за днес и приятно четене.
Както знаете обичам четенето. Понякога чета по задължение, понякога чета по препоръка, но по-често за удоволствие. Днес ще ви запозная с един от любимите ми жанрове или формати за четене - манга.
Мангата е най-просто казано, черно-бял комик, който се чете от дясно на ляво и е с произход Япония. В различните му видове има истории за супер герои, любовни истории (от нормални до супер захаросани), комедии, мистерии, исторически и драми с ежедневен характер. Всичко което може да допадне на деца до зрели възрастни хора. По този жанр често се създават анимации или аниме, както е приетото название и всяка манга е с различна стойност. Някои са много добри, други ги оставяте след втората-третата глава.
Преди няколко години попаднах на няколко заглавия със сюжет развиващ се във Викторианската епоха. Сред тези заглавия беше Kuroshitsuji (Black Butler) на Yana Toboso .
Историята на Kuroshitsuji се върти около тринадесетгодишният аристократ Сиел Фантомхайв и неговият демон-иконом Себастиан Майкълс, които разследват мистерии и служат на кралица Виктория. Сиел е сключил фаустов договор със Себастиан. Според него, демонът трябва да му служи, докато момчето не отмъсти на хората убили родителите му, в замяна на душата му.
Около тях има цял облак герои, от които ще спомена само няколко. Некомпетентните слуги на Сиел, състоящи се от бивш войник, далекогледа снайперистка и жертва на експерименти. Индийски принц и неговият слуга, годеницата на Сиел и както и няколко бога на смъртта или шинигамита. Има и още, но не искам да давам прекалени спойлери. Нужно е да знаете, че всеки герой допринася по различен начин на цялостната история и много често има повече около него или нея отколкото се вижда на пръв поглед.
Сюжетът е разделен на арки, които са наименовани според предмета си - "Джак Изкормавача", "Конкурс за къри", Циркът "Ноев ковчег", "Убийствата в имението Фантомхайв", "Кампания", "Училищната арка" и последната, продължаваща, "Вещерската гора". Всяка от тях разкрива повече за случилото се със Сиел, допълва неща около мистерията или продължава неща останали недовършени от предишна глава. Също така и дават плод на интересни фен теории, като ги допълват или опровергават напълно.
Плюсовете на Kuroshitsuji са няколко. Първо, имате интересни герои, към които да се връщате. За мен това са Себастиан, Сиел и слугите. Има развитие на тези герои, както и доста други лица в сюжета, така че това е сериозен плюс.
Второ, огромно количество информация от историческо естество. Историята показва, че авторката е търсила информация и факти, с които да направи сюжета по-реалистичен.
Трето, оправяне на грешки и изчистване на ненужни неща. Тобосо го прави с напредването на сюжета и сериозността на историята. В самото начало сериозните моменти са прекъснати от различни шеги, които развалят усещането. В последвалите арки това е сведено до минимум.
Минусите също съществуват. В началото можете да си извадите грешното заключение за историята, поради факта, че авторката таман е излязла от друг жанр и доказателствата за това са навсякъде до том 2-3. След това всичко е пускано само за смях.
Проблем с темпото е следващият минус. Понякога е добро, понякога е зле. Прекъсването на сериозните моменти, както казах, бе сведено до минимум, но се появи проблем с темпото, който блесна в училищната арка - то не беше крикет, не беше чудо. Но за успокоение това не е навсякъде и може да се преглътне, просто прескочете крикета.
Kuroshitsuji е адаптирано в аниме от два сезона и игрален филм, който излезе тази година. Първият аниме сезон е направен по мангата до горе-долу 15-ти епизод (с изключение на епизоди 7-12), след това е филър или история направена само за шоуто. Да, в него присъстват началните проблеми на мангата, но могат да се преглътнат. Филърът също е на ниво и бе достатъчно интересен. Сезонът е добър и заслужава внимание.
Втори сезон е само за закоравели фенове на анимето, които не са чели историята. Всички останали ще бъдат разочаровани. Огромен филър, който започва на старите лаври, прави големи обещания и завършва като дерайлирал влак. Да, толкова зле. Да не говорим, че създава усещането, че се намира в съвсем друг жанр от оригинала.
За филма нямам какво толкова да кажа. Не съм го гледала, но знам, че действието е пренесено в настоящето и на мястото на Сиел са сложили героиня наречена Шиори. Като ми попадне ще си кажа мнението и за него.
За сега има информация, че ще се направи трети сезон след голямо прекъсване на анимето. Новините са, че има цял сезон посветен на арката с цирка и OVA (original video animation) базирана на "Убийствата". Анимето ще излезе през лятото (края на юни, началото на август) и силно се надявам да не продължат филъра от втори сезон. Дано да го оправят. Иначе ако сезонът се получи добре може да се надяваме и на анимиране на останалите арки, ще се види през лятото.
Това е за днес и приятно четене.
събота, 15 февруари 2014 г.
Филмите на 2014
Здравейте отново!
Надявам се да сте се насладили на Свети Валентин/Трифон Зарезан или каквото друго сте отпразнували през последните дни.
2013 беше една сравнително интересна филмова години - излязоха продълженията на "Игрите на глада", "Хобит", "Тор", видяхме новите анимации на Пиксар и Дисни, както и станахме свидетели на поредната екранизация на книга от Стефани Майер, а някои заглавия бяха преместени за 2014.
А какво освен тях ще ни очаква тази година ще предложа на вниманието ви днес.
Sin City: A Dame to Kill for - просволутото продължение на Sin City трябваше да излезе на екран миналия октомври, но бе преместено за тази година. Филмът трябва да покрие едноименната история, както някои по-малки от поредицата. Ако отново не избутат датата го чакаме на 22 август
Noah (Ной) - филм по историята за Ноевия ковчег, като главният герой го играе Ръсел Кроу. Успях да видя трейлъра и все още не мога да си представя актьора в тази роля, но ще видим как се е справил на 28 март.
Edge of Tomorrow - в който Том Круз играе войник, биещ се с извънземни. Героят му обаче непрекъснато минава през омагьосан кръг във времето, повтаряйки последната си битка. Миналата година sci-fi, тази година sci-fi, изглежда Том Круз вече се е насочил само към такива заглавия. Излиза на 6 юни.
Captain America: Winter Soldier - продължава историята на Капитан Америка след "Отмъстителите", докато той свиква с ролята си в модерния свят. Неговото ново приключение ще включва стар агент от Съветска Русия наричан "Зимният войник". По кината от 4 април.
Marvels' Guardians of the Galaxy, X-men: Days of the Future Past и The Amazing Spider-man 2 - ако сте фен на Марвъл тази година ви очакват две продължения и едно ново заглавие. 2014 ни предлага нова част от приключенията на Питър Паркър и страхотните мутанти, както и екранизация на популярна поредица комикси. Ще са на екран на 1 август (Guardians), 23 май (X-men) и 2 май (Spider-man 2).
300- Rise of Empire - продължение на 300 с още спартанци, перси и двойно количество Ксеркс. Продължението ще е с нов главен герой и засега изглежда обещаващо. Наострете мечовете, надъхайте се за голямо количество тестостерон и го гледайте на 7 март.
Dawn of the Planet of the Apes - ако ви е харесал последният филм за Планетата на маймуните, то със сигурност ще очаквате този с нетърпение. Заглавието се фокусира върху Цезар от предишният филм и войната между човечеството и маймуните. Излиза на 11 юли.
Надявам се да сте се насладили на Свети Валентин/Трифон Зарезан или каквото друго сте отпразнували през последните дни.
2013 беше една сравнително интересна филмова години - излязоха продълженията на "Игрите на глада", "Хобит", "Тор", видяхме новите анимации на Пиксар и Дисни, както и станахме свидетели на поредната екранизация на книга от Стефани Майер, а някои заглавия бяха преместени за 2014.
А какво освен тях ще ни очаква тази година ще предложа на вниманието ви днес.
Sin City: A Dame to Kill for - просволутото продължение на Sin City трябваше да излезе на екран миналия октомври, но бе преместено за тази година. Филмът трябва да покрие едноименната история, както някои по-малки от поредицата. Ако отново не избутат датата го чакаме на 22 август
Noah (Ной) - филм по историята за Ноевия ковчег, като главният герой го играе Ръсел Кроу. Успях да видя трейлъра и все още не мога да си представя актьора в тази роля, но ще видим как се е справил на 28 март.
Edge of Tomorrow - в който Том Круз играе войник, биещ се с извънземни. Героят му обаче непрекъснато минава през омагьосан кръг във времето, повтаряйки последната си битка. Миналата година sci-fi, тази година sci-fi, изглежда Том Круз вече се е насочил само към такива заглавия. Излиза на 6 юни.
Captain America: Winter Soldier - продължава историята на Капитан Америка след "Отмъстителите", докато той свиква с ролята си в модерния свят. Неговото ново приключение ще включва стар агент от Съветска Русия наричан "Зимният войник". По кината от 4 април.
Marvels' Guardians of the Galaxy, X-men: Days of the Future Past и The Amazing Spider-man 2 - ако сте фен на Марвъл тази година ви очакват две продължения и едно ново заглавие. 2014 ни предлага нова част от приключенията на Питър Паркър и страхотните мутанти, както и екранизация на популярна поредица комикси. Ще са на екран на 1 август (Guardians), 23 май (X-men) и 2 май (Spider-man 2).
300- Rise of Empire - продължение на 300 с още спартанци, перси и двойно количество Ксеркс. Продължението ще е с нов главен герой и засега изглежда обещаващо. Наострете мечовете, надъхайте се за голямо количество тестостерон и го гледайте на 7 март.
Dawn of the Planet of the Apes - ако ви е харесал последният филм за Планетата на маймуните, то със сигурност ще очаквате този с нетърпение. Заглавието се фокусира върху Цезар от предишният филм и войната между човечеството и маймуните. Излиза на 11 юли.
Jupiter Ascending - поредното творение на Уашовски. Историята се върти около млада жена преследвана от Кралицата на Вселената и това как тя се опитва прекрати управлението й. Ако обичате работата на брата и сестрата Уашовски и харесвате история с екшън, приключение и научна-фантастика, можете да видите филма на 18 юли.
Exodus - Крисчън Бейл като Мойсей. Сериозно... Не мисля, че някой е очаквал след Батман, да изиграе библейска фигура, но какво пък. И Ръсел Кроу ще бъде Ной, така че може би ще му хвърлим един поглед. За всички желаещи най-вероятно ще излезе на 12 декември.
Maleficent - всички сме гледали "Спящата красавица" на Дисни и помним злата магьосница Малифисънт (или Злодеида, зависи от превода). Тази година ни очаква различен поглед върху приказката и героинята. Филмът излиза на кино на 30 май.
Последен поглед отделям на заглавията, за които все още се очаква още информация.
Transformers: Age of Extinction - две думи - Майкъл Бей. Знаете как си върши работа, експлозиите и всичко останало. А, да, и Марк Уолбърг ще замени Шая Лебьоф.
Teenage Mutant Ninja Turtles - Меган Фок е Ейприл О'нийл. Предполага се, че това е ще е първият от три филма, а за режисьор е сложен Джонатан Лийбесман (Гневът на титаните).
Това е за днес и приятно гледане.
Абонамент за:
Публикации (Atom)