Хобит: Пущинакът на Смог - ревю

Здравейте, отново.
Мина почти цяла година от първия филм на Питър Джаксън по книгата на Дж. Р. Р. Толкин и този петък излезе вторият. И нека ви кажа от сега понякога се питах дали наистина си заслужава да чакам този филм. Дали си струва изобщо да ходя да го гледам. Е, отидох да видя филма и... Е, нека оставим отговорите на въпросите за края.
Първият филм - "Хобит: Неочаквано пътешествие" беше добър. Малко бавен, с не много сцени, които да държат в напрежение като "Властелина", но беше добър филм. Но темпото можа да отегчи някои хора, които нададоха вой до небето, че това ще бъде ка Епизод І, ІІ и ІІІ на "Междузвездни войни". И може би бяха прави. Удължената версия има добавено още говорене, допълнителни сцени, без които може да се мине и ако представите нея на човек, който няма идея за Толкин, няма да го грабне веднага. Така че какво направи по въпроса вторият филм?
"Пущинакът на Смог", започва с двусекундно появяване на Питър Джаксън (сцената е подобна с тази от "Задругата на пръстена") и сцена, която пуска малко информация за събитията преди началото на първия филм. След това продължаваме от там където ни оставиха предния път - джуджетата и хобитът Билбо бягат от орките. Те все още са далеч от Самотната планина и ще минат през нови опасности, за да стигнат до нея.
Без да давам излишни спойлери, ще кажа само, че филмът ви държи от началото до края на ръба на стола. Почти три часа е, а дори не ги усетих. Толкова много неща стават, че има какво да ви държи вниманието.
Естествено има някои разлики от книгата, така че ако искате да видите всяко едно малко нещо точно както е написано и не харесвате промени в сюжета, по-добре не го гледайте. Аз лично оправдавам някои от промените и ми харесват.
Така за актьорите и героите.
Мартин Фрийман - Билбо Бегинс - представянето на героя ми хареса. Специално в онези моменти, където нямаше думи и всичко се представяше само с емоции.
Ричард Армитидж - Торин Дъбощит - допадна ми какво са направили с героя в този филм. Този Торин е по-запомнящ се и историята му, всичко което става с него е представено страхотно. Да се чуди човек защо не успях да го усетя по същия начин в предната част.
Иан Маккелън - Гандалф - отново чудесно представяне. Хареса ми, че показаха какво става с него, когато е далеч от джуджетата и диалога му с Билбо в самото начало.
Джуджетата - благодаря, че ги показаха не като нещо, което е просто там, а показаха повече от взаимоотношенията им и им дадоха на повечето сцени, в които да блеснат. Надявам се да разширят това в последният филм, а не да ги върнат както бяха в първия.
Лий Пейс - Крал Трандуил - знам, че името му не е споменато в оригиналната книга, но го има в другите творби на Толкин, така че нямам проблем как го наричат във филма. Персонажът е интересен, има моменти когато наистина може да ви стресне, дадено му е време да се покаже. Единственият ми проблем е, че му трябва още време. Може би още една-две сцени, които да го дооформят. Иначе ми допада.
Орландо Блум - Леголас - имам смесени чувства. Да, радвам се, че са включили героя, все пак той би трябвало да е там по времето на историята. Да, различен е от "Властелина" тоест по-арогантен. Но някои от бойните му сцени ги бяха преиграли... но като се замисля и във "Властелина" беше така. Иначе ми харесаха спокойните му сцени, толкова за него.
Еванджелин Лили ("Жива стомана") - Тауриел - хубаво е, че са добавили силен женски персонаж в история без такива в оригинала. Тауриел е интересно допълнение. Дава една-две малки интриги във филма и ще ми е интересно да видя какво ще направят с нея.
Бенедикт Къмбърбатч - Смог - този глас... Просто този глас! Смог е чудесен за слушане и гледане. Може някъде да направят по-добре иглеждащ дракон, но този за филма е страхотен. Сцените с него са интересни за гледане, има моменти където наистина ви държи в напрежение и последната му сцена е това, което ме накара да искам да видя третия филм.
Визията и звукът на филма
"Пущинакът на Смог" е пълен с невероятно красиви и пълнещи окото картини. Самотната планина, Мраколес, Еребор, дори развалините. Всичко е просто красиво. Но не можах да не забележа, че някои кадри изглеждат леко мъгляви. Поне на 3D. Нямам идея как е в нормалната версия, но просто отбелязвам.
Като става дума за 3D версията. Измарящо е да гледате три часа в екрана, но има много сцени които си заслужават. Част от тях дори могат да ви накарат да подскочите. Но според мен филма ще изглежда чудесно и на 2D. Както винаги изборът е ваш.
Саундтракът е пълен с мелодии, които са познати от "Властелина", но естествено има и доста нови. Той отново е създаден от Хауърд Шор, който работи и по първата трилогия, така че беше хубаво да се чуе отново нещо негово. Това, което ми хареса е че в повечето сцени музиката се сливаше със ставащото действие и в много малък брой отбелязвах, че слушам саундтрак.
Така че от казаното дали филма си заслужава? На 100 процента. Всички проблеми, които първият имаше тук ги няма. Ако искате повече действие и интересна история това е вашият филм. Вземете приятел и му се насладете.
Колкото до третият филм "До там и обратно", се говори, че ще излезе на 17 декември 2014. Но естествено ще се знае със сигурност другата година. Все пак датите на някои филми тази година бяха сменени (Sin City 2), така че всичко може да се случи и с този.
До следващият филм, приятно гледане и се насладете на декемри.

Най-лошите филми гледани от Орихиме

Здравейте отново!
Както знаете обичам да гледам филми. Но понякога попадам на такива, които ме карат да строша телевизора и да не гледам нищо с месеци. И всички сме попадали на такива филми, защото колкото и да си затваряме очите те са в кината и каналите на телевизията всяка седмица.
Днес реших да се спра на няколко, които не само аз, но и мои прители и познати имахме нещастието да гладаме и да загубим безвъзвратно около два часа от живота си. Филмите няма да са подредени, защото няма как да се направи класация на подобен списък, но все пак съм избрала десет различни заглавия, които ако искате можете да видите и за себе си.
Нека да започваме.
Циркът на прокълнатите: чиракът на вампира - наистина исках да харесам този филм. Честно. Но това просто не стана. Имате история с главен герой тийнейджър, който се превръща във вампир, отказва се от живота със семейството си изфабрикувайки собствената си смърт, става част от циркова трупа и се бие с лошите герои. Какъв е проблема? Някак повече неща не работят във филма, отколкото работят. Смешните моменти не бяха толкова смешни и по това, което разбрах по-късно, явно хората зад филма са се опитали да натъпчат три книги в един филм. Ако сте фен на вампирските историите го гледайте, но за мен филма се провали грандиозно.
Епичен филм - Защо... гледах... това?! Може би защото донякъде харесвах "Страшен филм" или защото няколко пъти видях заглавието на различни места. Филмът е пародия на "Нарния", "Хари Потър" и "Карибски пирати", но какво правеха "Чарли и шоколадовата фабрика" и "Начо либре" вътре? И това не беше добра пародия за наистина голямо съжаление.
Жената-котка - колкото и да харесвам Хали Бери, тази жена-котка не е Жената-котка. Сега погледнете Мишел Файфър в "Батман се завръща" и погледнете героинята на Хали Бери. А сега повторете. Или погледнете героинята от анимацията от 90те. Това е Жената-котка. Идеята за лошите и положителните герои са еднакво зле. И имаме консерви с риба, съскане по кучета и всичко друго, което можете да асоциирате с мъркащите домашни любимци.
Ерагон - някога имали ли сте усещането, че таймерът на вашето DVD, блу-рей или какъвто друг плейър ползвате е замръзнал? До тази прекрасна илюзия ме докара "Ерагон". Филмът течеше мнооооого бавно, а всеки път когато трябваше да погледна таймера се оказваше, че не е изминал половин час, а няколко минути. А филма можеше да бъде къде-къде по-добър. Имате фентъзи (което според някои е чопнало това онова от Междузвездни войни), дракони и техните ездачи, предполагаем бъдещ любовен интерес в лицето на момиче елф, средновековна обстановка, но всичко това не може да спаси "Ерагон" и резултатът е пълна боза.
Здрач:Новолуние - от къде точно да започна... Не харесвам "Здрач", но гледах първия филм колкото за обща информация и той се оказа що годе добър за убиване на времето. "Новолуние"... умрях от скука. Гледах го и се молех нещо да се случи. Нещо друго освен, че Едуард заряза Бела, тя изпадна в депресия и почти си намери по-свестен приятел (а всичко това беше с най-бавния възможен темп). Но не, чаках за петминутен конфликт и после заформяне на любовен триъгълник последван от финалните надписи. АЛЕЛУЯ! Определено най-лошият филм от "сагата". Друг път ще говоря за по-специфичните проблеми със "Здрач".
Кралицата на прокълнатите - този филм е особено животно. Едновременно го харесвам и мразя. Музиката е за почитателите на ню-метъла или поне на Korn, сюжета е направен по книга на Ан Райс, има любовна история и ще ви хареса ако не сте гледали "Интервю с вампир" или не сте чели гореспоменатата книга или изобщо повечето от поредицата. Проблемите на "Кралицата на прокълнатите" са два: Стюърт Таунсенд и част от сюжета. Стюърт Таунсенд колкото и да се опитва не е Лестат. Това е друг герой далеч от оригинала с лепнат стикер "Лестат". Дори цвета на косата не са докарали (да се чудите наистина ли е толкова трудно да се намери руса перука). И като говорим за него и сюжета - той не е влюбен в Джеси (главната героиня на филма), а двамата заедно просто намират път към семействата си. Но не, хайде да сложим любовни триъгълници и да отрежем всичко друго от оригинала...
Продълженията на Американски пай -  знам, че това заглавие в началото си е насочено към точно определена целева група, но нищо не е по-зле от продълженията. Съгласна съм, че първият филм беше хит и ако беше останал като самостоятелно нещо, вероятно нямаше толкова хора да мислят поредицата за глупост. Или поне ако си беше само трилогия и всички останали филми не искат да изтискат пари от старата слава на поредицата.
Последният повелител на въздуха - или филмът в който всички положителни герои от сериала са играни от бели деца, лошите са индийци, прекалено малък брой наистина добре играещи актьори и модерен балет вместо bending. Ако се чудите как се убива възможност за чудесна филмова трилогия просто гледайте това.
Подземия и дракони 1 и 2 - филмът е базиран на популярна серия RPGта, но магията се е загубила някъде по линията. Актьорската игра е направо - УАУ! Или преиграват или не играят въобще. И не - ниският бюджет и годината на снимане не ви оправдават!
The Haunting - малко хора знаят, че този филм с Катрин Зита-Джоунс и Лиам Нийсън е римейк на черно-бял филм 1963, който е повече психологически хорър. И старият е много по-добър от римейка, може би защото виждаме една много по-нестабилна главна героиня, имаме наистина страшна поредица от смъртни случаи и героите не са лъгани, че са в къщата за друго изследване. Всъщност разликите в сюжетите са големи, както при представянето на самите герои така и при самия край на цялата история. Римейкът залага на лоша компютърна анимация и вмъкната история за убити деца, като в края не можете да се стреснете дори мъничко. Ако сте фенове на хорър жанра намерете филма от 1963, а не този от 1999.

Оригинал срещу адаптация

Здравейте!

Както знаете обичам да чета и съм фен на доброто кино. Не казвам, че имам най-добрият вкус като става въпрос за книги или филми. Осъзнавам, че не всеки може да харесва това, което аз чета или гледам, но и знам, че човек не трябва да се привързва прекалено много към книга или филм.

Когато се появи успешна книга, поредица от книги, комикси, манга или серия играчки винаги ще се намери един режисьор, който да каже, че от това ще може да изкара много пари. А авторът или производителите виждат още един начин да добавят сума към изкараното до момента. Тук идват и адаптациите... И понякога наистина се чудиш дали някой си е направил труда да погледне оригинала.

Спомням си когато излезе филмът на М. Найт Шайамалан "Последният повелител на въздуха", а аз само бях чувала, че има сериал на Никелодиан със същото име. Колега, който беше фен на анимацията, гледа филма и думите му бяха: "Няма нищо общо със сериала." Трябваше да мине малко време да намеря оригинала, да изгледам "Книга първа" и след това да видя творението на Шайамалан. Реакцията ми...

Защо главните герои са играни от бели актьори? Това изобщо не е начинът, по който се държат героите! Какво по... ?!?!?!

И много, много други прекрасни мисли. Но нека не ви изненадва - има голямо число адаптации, които са по-зле от "Последният повелител на въздуха". Адаптациите обаче не винаги са само добри или лоши.

Ще ви дам няколко примера за лошите представители.  "Лигата на необикновените джентълмени" е екранизация на комикс, но много неща са загубени от оригинала (до толкова, че авторът Алан Муур не я харесал). Wing Commander базиран на едноименната поредица игри от 90-те  е напъткан с нови псевдо-джедайски неща, променени дизайни и неща от декорите, които буквално карат феновете да се чудят дали са влезли да гледат правилния филм, особено след като видят актьорите (Марк Хамил има главната роля в играта, но персонажът му е даден на Фреди Принс Младши). Или модернизацията на Dangerous Liaisons - Cruel Intentions(след модерната версия на Ромео и Жулиета с Леонардо ДиКаприо някак това "чудо" можеше да се очаква).

Естествено има и добри адаптации като "The Grave of the Fireflies" на студио Гибли, "Интервю с вампир", "Дракула", "Властелинът на пръстените", "Хамлет" с Кенет Брана, 'Watchmen', 'SinCity', '300', списъкът е дълъг. Така че няма само лоши или добри адаптации, има и от двете.
Може да се каже, че съществува и друго явление - лоша адаптация на добро продължение. "Кралицата на прокълнатите" е типичен пример, бъдейки продължение на "Интервю с вампир" и в същото време отрязвайки почти 2/3 от оригиналната история и променяйки персоната на героя Лестат. Но филмът беше харесан от целевата група, така че не е кой знае какъв провал... ако забравим че е продължение на "Интервю с вампир".
Тук ще кажете "Ама не може да се напъха всичко в книгата в 2 часа филм!" Прави сте - не може. Петият филм за Хари Потър също има отрязано съдържание, но това не го прави лош. "Хобит", чиято втора част чакаме към края на тази година, също има променени елементи от сюжета, като можем да говорим, че така свързва филма с "Властелина" и прави някои добри редакции на оригинала. Понякога някои неща трябва да се жертват, за да се направи достатъчно добра адаптация.
Тук идва и малко по-големият проблем - целевите групи. Книгите, комиксите, мангите обикновено са насочени към една определена целева група. Проблемът идва когато фокуса на екранизацията се променя, за да се изкарат двойно повече пари и се губи одобрението на хората, които обичат тази поредица.  Или се разваля адаптацията на детска или по-стара книга с шеги за модерната поп-култура и хумор за възрастни със сексуален аспект като в The Cat in the Hat. Филмът толкова засяга вдовицата на автора на ориганалната история, че тя решава никога повече да не даде разрешение за филмиране на истории от съпруга й. Така че вие колко неща бихте преглътнали само за да видите любимата си история на големият екран?
Някои от нас ще преглътнат всичко, други ще изгледат филма и ще се върнат към оригинала, съжалявайки, че не могат да си върнат парите. Но в края на деня, кое е по-важното - оригинала или адаптацията?
Това е за днес и изберете добра адаптация

Sims 3 University Life и Island Paradise

Здравейте!
Днес ще хвърля едно око на University Life и новият експанжън Island Paradise, на всичко представено в тях, както и всичко направило ми впечатление. Пълен напред!
University Life е завръщаш се експанжън на играта. След като Симс 2 имаше експанжън с университетска тема, който направи голямо впечатление на играчите, въпрос на време беше да се появи и втори.
Експанжанът идва с университетски град, куп нови дрехи, прически, мебели, начини за комуникации, социални групи и обновен телефон за симовете - смартфон. Университетският град не може да бъде отворен от старт менюто на играта, а можете да го посетите само ако се запишете в университета. Това става по телефона или компютъра, след като попълните тест за прием от кошничка донесена от облечен като лама талисман на университета.
Тестът има за функция да ви осигури някаква стипендия за университета, да ви даде предварителни кредити или просто да ви даде информация какви умения ви трябват за да преследвате някоя от тези специалности - наука и медицина, комуникации, технологии, изкуство, бизнес, атлетика. Стипендията може да ви покрие част от разходите по записване, но ако започнете със сим без умения ще ви предложа да си спестите от мебели и да оставите симлеони за записването.
Как ще си прекарате времето в университета зависи от вашите избори. Ако изберете общежитие сте освободени от наем, в братство или сестринство ще има повече купони с предизвикателства, а къщата идва с наем. Съквартирантите ви, предупреждавам, могат да ползват нещата ви без позволение, ако не заключите вратата и да не почистят мръсните си дрехи и чинии с дни. Натовареността на програмата зависи от броят кредити, които сте избрали при записването и е препоръчително да карате симовете да учат дори и за малко, за да не им спадне представянето.
Социалните групи състоящи се от rebels, jocks и nerds при влизане ви дават нови видове комуникация, но нивото в която и да е група трябва да се поддържа, което може да бъде допълнителен проблем ако ви е трудно да се оправите с програмата на сима. Но ако искате някоя от новите професии трябва да се издигнете в тях.
Island Paradise излезе съвсем наскоро и като се има предвид, че е един от последните експанжъни изобщо за Sims 3 може да се каже, че разработчиците са се постарали.
Градът в този експанжън се нарича Исла Перадисо - тропическо местенце съставено от острови и най-големият град, който е в играта. Има красиви гледки, осем скрити острова заобиколени с мъгла, акули, лодки, водни ски, уиндсърф, русалки, курорти и кракен. Да, ако имате лошият късмет може кракенът да види сметката на лодката, в която пътувате. Новият експанжън ви дава възможност да сториете над водата и да живеете върху движеща се къща-лодка (house boat), което означава, че можете да се местите с нея където си поискате.
Като става дума за къщите-лодки мога да кажа, че много ми харесват. Вярно, че не разполагате с много място, но с някои нови добавки към менюто build/buy можете да направите лодката на колкото етажа си искате. Ако симът ви иска джет или по-малка лодка можете да я купите от някое от пристанищата, а човечето ви да си я сложи в джоба.
За тези, които искат да си построят курорт ще кажа, че това отнема много време. Можете да започнете със западнал курорт, но можете и да си построите свой. Каквото и да изберете препоръчвам да използвате blueprint mode, при строенето на нови неща, ако не искате да изгубите много време. Защото самата работа в мястото ще ви струва повече време. Изисква се да знаете как да управлявате финансите, за да не сте на загуба и да започнете малко по-скромно. Всички искаме готини сгради в играта, но не се оливайте.
 За да натрупате повече звезди трябва да слушате какво ви казват клиентите и да поддържате курорта с достатъчно добри служители. По-скъпоструващи служители -> по-добър курорт, а това значи доволни клиенти, чисто място и никакви хлебарки. Да, има и хлебарки...
Но за да въртите курорта ще ви трябва повече време и да правите сейф на играта, в случай че нещо се обърка за сима ви. Ако предпочитате по-отпусната игра, но искате да усетите атмосферата в курортите можете да резервирате място на сима в някой от готовите по островите. Отново изборът е ваш.
В случай, че искате да откриете островите, за които ви казах, ще трябва да минете през почти всичко, предлагано от играта. Ще трябва да напривете сима майстор в гмуркането, да работи като спасител на плажа, да ръководи или отседне в курорт. Е, можете и да измамите леко като купите lifetime reward, която да ви помогне да откриете островите, но докато натрупате точките за такова нещо ще трябва доста да играете.
И какво да очакваме още от The Sims 3  за 2013? Всъщност не остаха много неща. Има един стъф пак за семтември месец с неща вдъхновени от емблематични филми, както и само още един експанжън с футуристична тема, за който ще има повече информация след 23 юли. Така че след тези две неща остава само да се гледа напред за Sims 4 и всичко, което той ще предложи с появата си.
Това е за днес и до следващия път.

От рафта и "Зеленият път" на Стивън Кинг

Здравейте!
Не знам как е при вас, но аз много обичам да чета книги. Понякога чета големи глупости, понякога чета по задължение, а друг път по препоръка. Важното за мен не е книгата да е популярна, а просто да ми достави удоволствие, като не се подиграва с нивото ми интелигентност и с жанра, към който би трябвало да принадлежи. Защото, да си го признаем, има книги, които наистина обиждат читателите си.
Тук идва и "От рафта". Какво е това?
Това ще бъде нещо ново за мен. Ще се спирам на някои конкретни книги, които съм чела или са ми били предложени за четене наскоро и ще ви споделям какво мисля за тях. А какъв по подходящ начин да започна с нещо такова ако не с такава силна откъм емоции книга.
"Зеленият път" е една от няколкото истории на Стивън Кинг свързани със затворници. Тя е разделена на шест части, както е и излязла през 1996. Те са "Диханието на звяра", "Мишлето по пътя", "Ръцете на Кофи", "Ужасната смърт на Едуард Делакроа", "Нощното пътуване" и "Кофи по пътя".
Нека да започна с две простички неща. Първо, книгата е емоцианално наситена и не е от леките четива. Второ, ако нямате никакъв опит със Стивън Кинг или имате грешната представа за него това е една от книгите, от които можете да се ориентирате за стила му.
Знам, че за по-широка публика "Зеленият път" е познат като филм с Том Ханкс и Майкъл Кларк Дънкан. Филмът в действителност е наистина много добре направен. Забравете "Титаник", дайте ми "Зеленият път". Но как се е стигнало до него?
"Зеленият път" е история разказана от вече възрастния ни главен герой Пол Еджкоум, бивш надзирател в затвора "Студената планина" и специално Блок Е занимаващ се с екзекуции. Той обитава старчески дом, където всеки ден се сбълсква с реалността там, а спомените му ни разказват за дните му в затвора и всичко, което е станало там през 1932.
Срещаме героите, които придават цветовете на този роман - садистичният Пърси Уетмор, симпатичният убиец Едуард Делакроа, мишокът Мистър Джингълс, Били Хлапето и , разбира се, детински добрия Джон Кофи. Някои от тях наистина ще мразите, ще ги мразите до отвращение, други ще ви накарат да извадите пакета с носни кърпи и ще плачете за тях, ако не наистина то поне душевно. А трети ще ви накарат да се замислите.
Романът се фокусира върху Пол Еджкоум и затворника Джон Кофи, който е обвинен за изнасилването и убийството на две малки момиченца. Техните отношения са част от голямата картина на малкия свят на Блок Е. Виждаме хора, които преди смъртта си се отдават на философски мисли, които Пол не може да разбере или поне в началото не може. Други, които на драго сърце бихме пратили на електрическия стол, както и онези чието присъствие може да е малко, но наистина прави разлика.
Книгата третира и теми като расизмът, садизмът, престъплението и полагащото му се наказание, различните измерения на злото (в книгата те са доста), вината, изкуплението и дори отношението на докторите към техните пациенти.
Пърси Уетмор и Били Хлапето са нашите лоши герои. Единият бъдейки садистичен надзирател готов на всичко, за да прекърши Едуард Делакроа. Другият е истинско чудовище, но за да разберете какво е направил трябва да прочетете книгата.
Почти всеки герой в романа има вина и свое малко престъпление, за което плаща по един или друг начин. Но Стивън Кинг ви оставя сами да прецените дали героите му наистина имат такива и дали постъпват правилно в определени моменти. За мен това е огромен плюс в творбата.
Като казах за отношението на докторите, ще ви кажа, че каквото и отношение да имате към старческите домове и раковите заболявания то или ще се промени или ще се задълбочи. Атмосферата в старческия дом е нещо, което трябва да прочетете, за да усетите. В филма тя е игнорирана и изглежда сякаш няма отношение към съдбата на Пол. Книгата се отнася и много сериозно към темата за мозъчните тумори в частност. Ще ви издам, че героиня от историята има такъв и цялостната реакция на лекарите е "Еха, страхотна снимка, момчета. Трябва да се изфукаме с нея в медицинското списание... А, за жената... Ми, не можем да го оперираме, ама гледайте каква уникална рентгенова снимка направихме." (Думите не са от книгата, но аз така си представих сцената, когато е описана в нея).
За стила на Кинг... Както казах това е добра книга за започване. Не е като "Мизъри" или "Кери", но не е за изпускане. Книгата ви дава поводи за фалшиви надежди и очакване на някакъв хепиенд. Дали ще го получите е отделен въпрос. Има ги и типичните за Кинг псувания, неприлични думи и моменти тип "Какво, по дяволите?!".
Дали е добра? Определено. Страшна ли е? Да, но не заради насилието, което го има тук и там, а защото не сме сигурни в какво да вярваме. Тя ни кара да се боим на психологическо ниво. Ако търсите такава история това е книгата за вас.
Това е книгата за днес и приятно четене.

Sims 4

Здравейте!
Днес ще бъда кратка. ЕА официално обявиха излизането на Sims 4 през 2014. Точно така! Ще има чисто нова игра със симовете и обещанията са големи. Какво ще стане обаче е друг въпрос. Все пак нека не забравяме, че много хора останаха разочаровани от SimCity.
Във видео, което можете да намерите вече и в Youtube, е сложен запис от конферентен разговор за това какво ще се случи с новото попълнение в играта. ЕА смятат да се върнат към "корените на играта" и да си сътрудничат с феновете за новото отроче на поредицата. Ще има вероятно нови промени към опцията за създаване на симове и менютата за строеж и покупка. Симовете вероятно ще са с по-различна и по-добра визия. Може би някои неща ще отпаднат или ще останат както са си - въпреки това много фенове се надяват да се махнат така наречените rabbit holes. Но едно нещо поне за мен е сигурно - новата игра ще иска повече от 2 GB RAM, което може да остави някои фенове с празни ръце, защото не всички ще могат да си сменят компютрите или да ги ъпгрейтнат.
Притеснително обаче е желанието на някои фенове за тийн бременност, защото това според тях ще направи нещата реалистични. Но дали наистина е така? За много хора това проблемна тема. Възможно ли е да се симулират социалните проблеми с подобно нещо. Вероятно не. От друга страна ако искат тийн реализъм - да вкарат акне и шини за зъбите. Това е достатъчен проблем за тази възраст. И може би симовете наистина да порастват, да са различни на ръст. Това би било добра промяна.
Това е за днес и благодаря за вниманието.

Топ 10 неща, които дразнят в книгите

Здравейте!
Не ви ли е правило впечатление как в някои популярни през последните години заглавия има тонове неща, които не са наред? Естествено има и елементи, които оправят положението и правят книгата ценна и интересна за четене. Не казвам, че нямат. Но някои елементи се повтарят за добро или за лошо. Днес ще се спра на точно тези от тях, които поне за мен ме отказват малко или много от някои автори.
Имайте предвид, че не съм критик, а просто читател, който е минал през доста книги и който говори от своята гледна точка без да желая да се натрапвам. Все пак хора сме и всички имаме различни мнения. Както се казва - от почитател за почитателите.
10. Описания по-дълги от необходимото - напоследък стана навик почти всяка книга, която се цели да бъде успешна да е 200+ страници. И как ще ги направим? Слагай описание и още едно И ОЩЕ ЕДНО!!! Чувала съм оплаквания, че в книгите на Толкин и Роулинг има прекалени описания. И да, наистина понякога идват в повече, но между двете книги има големи разлики. Толкин описва непознат свят, който никой от нас не виждал. Докато при Роулинг е на места излишно и човек лесно може да се изгуби в тях.
9. Любовни многоъгълници - това е наистина елемент, който в момента е прекалено използван. Щом една поредица го направи продаваем, хайде всички да го използваме. Не знам как преди индустрията с мистериите и книгите за свръхестествено и приключения е функционирала без тях... Защото сега явно само наличието на любовен триъгълник прави нещо бестселър. Просто погледнете някои заглавия.
8. Религьозни идеи - нека се изясним. Нямам нищо против религията. Всеки има право да вярва в каквото иска, ако ще това да са летящи еднорози. Аз съм окей с това. НО когато се прави натрапване на религия и препратки от нея към широка публика, която не знае нищо за това вярване не е окей.
7. Стереотипни персонажи - понякога е забавно да си поиграем с идеята за тъпата блондинка, лудия професор или селския идиот, но когато стоят като картонени фигурки без развитие и без някакъв характер имаме проблем. Стивън Кинг използва стереотипен персонаж наречен magical negro в "Зеленият път", но той има развитие и му е дадено добро оформление, за да изглежда уникален.
6. Добрите са красиви, а лошите - грозни - това и петгодишно може да го измисли! Толкин и други автори са казали едно-две неща по темата. Хората не са такива каквито изглеждат и подобна идея в книга за възрастни е обидна. Но въпреки това в едно заглавие с четири части (няма да спомена името) всички добри герои са прекрасни като външност, а лошите са описани с дразнещи гласове и не особено добре изглеждащи лица. Бестселъри, хора, бестселъри...
5. Толкова са перфектни, че ще се счупят - персонаж без някакви значими минуси не е по вкуса ми. Нека се разберем. Ако персонажът е непохватен, разсеян или говори без да мисли, но всичко това е негово приемущество във всяка ситуация - това не е минус. Помислете за себе си. Вие имате ли само положителни качества? Или само отрицателни? Това, че е измислен герой не го прави имунизиран срещу отрицателни качества. Това е в особена сила за герои описани като реални, като такива, които можете да срещнете на улицата, а всъщност не са такива.
4. Дупки в сюжета или plot holes - добре в доста добри книги и филми ще намерите дупки в сюжета, но когато са като швейцарско сирене тогава вече е проблем. Не, че ще се умре от тях, но не може елементи от сюжета да висят във въздуха на магически въжета.
3. Обиди към интелекта на читателите - когато неща от сюжета просто са сложени там защото изглеждат готино или писателят просто е решил, че е открил топлата вода, а не е. Когато говорех за дупки в сюжета няма как да не се обърне внимание и на вечния проблем с подценяване на чителите. Evermore е книга, която спада към тази категория. Лошата героиня умира по такава тъпа причина, че може да ви докара главоболие.
2. Направете си проучването като хората - добре ще го кажа... В "Здрач" една от героините живее по времето на Голямата депресия и има доста добър живот и е дъщеря на банкер. Как точно е станало това?! Тогава е имало криза на стоковата борса, голяма безработица. Това е периода между двете световни войни. Как е възможно?!?! Тогава и богатите и бедните са имали големи проблеми. Затова е хубаво всеки автор да си направи проучването преди да напише каквото и да било.
1.Сюжетът и дължината на историята - ако рекламирате нещо като "свръхестествен роман" или "детективска история", поне го напишете като такова. Не може една книга в конкретна секция да е 80% боза и 20% конкретния сюжет, заради който е там. И като говорим за бози, не е задължително да се разводнява действието на сюжетната линия с тонове безсмислени сцени, които не водят никъде. Помислете, щяхте ли да четете Агата Кристи, Стивън Кинг, Артър Конан Доил или който и да е от любимите ви автори ако историите им бяха натъпкани догоре с ненужни диалози, описания и сцени, които не водят нито към кулминацията, камо ли пък към някакво развитие на героите.
Това е за днес и дано да попаднете на добро четиво.

Онези сериали от 90-те

Здравейте отново!

Понякога докато гледам телевизия или се ровя из нета търсейки информация за нови епизоди на любим сериал или предаване, не мога да избягам познатото чувство на носталгия. Носталгия по времето когато смятахме, че телевизията наистина може да ни научи на нещо (момент, какво?!). Защото ако върнем лентата около дестина години назад наистина ще попаднем на онзи период когато вярвахме, че можем да научим нещо взирайки се в старите телевизори. И точно за тази малка носталгия ще ви говоря днес.

Ще ви върна през 90-те години на отминалия 20 век. Времето когато тепърва виждахме компютри, гледахме видео-касети, народната топка беше по-важна от всичко останало. И преди да си помислите, че започвам да звуча като динозавър ще ви кажа, че този период имаше и своите недостатъци. Но за тях не искам да говоря, защото искам носталгията да е свързана с нещо положително.

През 90-те години за много от хората без кабелни имаше само две телевизии – Канал 1 и Ефир 2. Въпреки това обаче те си правеха труда да намират неща, с които да ни държат да ги гледаме. За родителите имаше „Доктор Куин – лечителката”, „Спешно отделение” и „Отдаденост”, както и „Дързост и красота”. За децата нещата бяха малко по-различни. Всъщност тогава наистина искаха да ни научат на нещо, дори пред телевизора и ето тук ще ви заведа и вас. В света на сериалите за деца през този период.

Не знам дали вие помните какво сте гледали като деца, аз обаче все още си спомням някои определени заглавия. Тези заглавия и до сега ме впечатляват, но не само заради сюжета си, но и за избора на каналите да дават точно тях. Ще ви ги представя без да ги подреждам, като ви кажа нещо за тях от гледната точка на вече порастнал зрител.

„Сладката Канди” или ‘Candy Candy’ – това беше японско аниме, което гледахме без да знаем, че е такова. „Сладката Канди” е заглавие насочено към женската аудитория и самата анимация е от 1976, но в България започна да се излъчва през 90-те години. Историята проследява сирачето Канди през житейският път от дете до млада жена, като тук-там има и исторически препрадки към периода, в който се развива действието. Има ги разочарованията, ежедневните перипетии, първата любов, първата раздяла. Обикновена затрогваща история. Когато изгледах един-два епизода наскоро осъзнах защо ми е харесвала – цветовете на анимацията са добре съчетани, дублировката беше на ниво и няма нищо стряскащо. Но ако сега го пуснете по телевизията едва ли ще има същата публика – просто няма толкова много действие и „екшън” както някои сегашни детски програми.

„Костенурките нинджа” – говоря за анимацията от 80-те. За времето си беше добра американска анимация и на повечето хора епизодите от предаването им бяха познати от шарени видео-касети. Сега гледана наистина изглежда наивна, недообмислена, дори лишена от логика, но ако трябва да гледам новите серии или тези ще продпочета старите. Просто тези от 80-те притежават своя особена магия с начинът, по  който си играеха с идеите на хората за развитието на технологиите. А и Шрьодер е забавен за гледане персонаж.

„Златните градове на Слънцето” или ‘The Mysterious Cities of Gold’ – когато по-горе казах, че телевизията се опитваше да ни научи на нещо изобщо не се шегувах. Този сериал е пълно потвърждение на думите ми. Действието се развива през 1532 и се фокусира върху приключенията на испанско момче, което тръгва на пътешествие към „Новия свят” да търси изгубените златни градове и баща си. Само с това си представяте приключенска история, но не е само това. Всеки епизод говори за неща от Южна Америка като инките, испанските завоевания и много други неща. В края на всеки епизод има и нещо като малък документален филм, който обяснява нещата включени в историята. Като цяло сериалът е полезен за деца и възрастни, които искат да научат малко история без учебници и то по увлекателен начин.

„Конникът и звездните шерифи” или ‘Saber rider and the star sheriffs’ – извънземни, каубои в бъдещето, екшън и увлекателна история. Така мога да опиша този сериал, който отново е японска продукция минала американски дублаж излъчена в България. Самата анимация като продукция има интересна история. „Конникът и звездните шерифи” е изградено върху друга продукция направена в Япония ‘Star Musketeer Bismarck’, но уловката е в това, че двата сериала са едно и също нещо, но с променени при дублажа диалози, имена и подредба на епизодите. Заради нещата, които е претърпял сериалът в Щатите има пет „изгубени” епизода и шест допълнително добавени. Но като оставим това шоуто е добро – има смешни сцени с някои типични флиртаджийски реплики, битки, престъпления, боеве. При добър късмет, може да спечели зрители и сега.

„Волтрон” или ‘Hayaku Go-Lion’ – производство на компанията направила горното заглавия. Историята е почти същата. Взели са съществуващ сериал, променили са диалози, за да не стряскат децата, не убиват никого от положителните герои (не можем да караме децата да плачат, моля ви се). Дублирате го, слагате му ново име и получавате „Волтрон”. Всичко в този сериал е малко или много в стил ‘Power Rangers’, като изключим факта, че отделните части в този сериал работят добре и сами. Отново с правилното поднасяне може и сега да има фенове.

„Огледалце, огледалце” или ‘Mirror, mirror’ – игрален сериал за деца, разказващ две истории за пътуване във времето в общо 40 епизода. В двата сезона на сериала се разказва за четири различни семейства и периода от времето, като тяхната връзка е огледало, което създава портал между миналото и настоящето. Първият сезон е от части свързан с руското царско семейство екзекутирано по време на революцията в Русия, докато вторият е разказва за живота по времето на „треската за злато” от края на 19 век. Някои от ефектите в сериала сега биха изглеждали много недоизпипани, но като оставим това настрана историята би допаднала на зрителите.

„Хрониките на Нарния” – сериалът е продукция на BBC и покрива четири от книгите за Нарния – „Лъвът, вещицата и дрешникът”, „Принц Каспиян”, „Плаването на Разсъмване” и „Сребърният стол”. Отново става дума за игрален сериал, който обаче покрива възможно най-достоверно книгите и използва напълно възможностите на времето и формата си. Когато гледах сериала си спомням, че толкова много ме впечатли, че ме запали да прочета книгите. В сравнение с филмите от последните години изглежда малко блед тъй като няма същите цветове и ефекти, но определено има своя чар. Дори и да не ви накара да прочетете книгите поне ще ви даде по-пълна представа какво точно е настроението и през какво минават героите.

Завършвам с „Въздушна академия” или ‘Wing Commander Academy’. Сериалът е създаден по успешна поредица игри от 90-те и някак не е успял да просъществува за повече от един сезон. Действието се развива в бъдещето където млади пилоти са пратени на космически кораб по време на война между хората и империята на килратите. Има битки, обрати, интересни персонажи, обаче гледан сега наистина се усеща, че сериалът е бил със замисъл да просъществува поне два или три сезона. Липсва и значително обаснение защо и как е започнала войната, няма достатъчно информация за персонажите от другата страна. Въпреки това историята не е лоша, дори има върху какво да се помисли. При добра възможност ще се спра на сериала по-обстойно в някой следващ блог, както и на поредицата, от който е тръгнал.

И ето това бяха сериалите за деца някога. Дали искам да се върнат? Може би да. Понякога си мисля, че трябва да има повторно излъчване на нещата, които се даваха някога. Както съществува канал като Boomerang, но да дават сериалите, които гледахме някога и направиха детството на толкова хора цветно и различно. Това беше за днес и благодаря, че споделихте тази малка носталгия с мен.

Филмите на 2013

Здравейте отново.
Преди няколко дни казах, че страшно ми се ходи на кино, но нито един филм в момента не ми се струва достатъчно апетитен, за да си извадя парите от портомонето. И преди да ме освиркате, че "Анна Каренина" и "Хензел и Гретел" си заслужават гледането и греша или че има и други начини за намиране на филми, нека ви кажа, че за някои филми трябва да имате определеното настроение, за да влезете в киното да ги гледате.
Естествено 2013 години предлага някои заглавия, които бяха очаквани от дълго време. Други... е и за тях ще има зрители. Тези път няма да се държа като фен и просто ще си кажа мнението без да благовея излишно върху това, което ще ви предложа в днешният блог.
Нека започна с филма, който може би ще наследи "Здрач" - "Скитница". Ще бъда честна с вас - не харесвам "Здрач", нито Стефани Майер. Филмите по поредицата са не лоша загуба на време, с изключение на втората част. Да, фен съм на вампирите, но нека да са повече като Дракула или Лестат от "Интервю с вампир". Но това е лично мое мнение и тази поредица просто не е моята чаша чай, както би казал един англичанин. И все пак - когато разпитах за "Скитница", която беше публикувана преди няколко години, изникна проблем. Хора, които харесват "Здрач" ми казаха, че не им допада, а тези, които нямат отношение към Майер и творбите й казаха, че не чак толкова зле. Допитах се и до други хора и мненията за книгата варират от "по-лошо е от "Здрач" до "бе, става". Аз самата не съм чела тази книга, защото по всяка вероятност чувствата ми към предишната поредица ще се намесят и няма да оценя и грам от тази.
"Скитница" или "The Host" е история за бъдещето, където хората са малцинство, а извънземни са се заселили в телата на голяма част от човечеството. В историята има "изненадващо" любовен триъгълник (защо навскякъде слагат такива неща?!) или по-скоро квадрат ако броим извънземното в тялото на главната героиня. Трейлърът на филма не е лош, има наблъскани екшън сцени, малко драма, не лошо изглеждащи актьори. Но не трябва да забравяме, че трейлърите се създават, за да продават филмите, така че ще видим. "Скитница" излиза на 5 април.
G.I Joe 2 - Ответен удар. G.I. Joe е едно от имената в американската индустрия за играчки. Подобно на Трансформърс, става популярно през осемдесетте години чрез едноименен анимационен сериал и комикси. Филмите които излизат по този франчаиз са насочени към фенове на сериалите и играчките. Това, което ги прави успешни са екшън сцените, ефектите и рекламата, която се прева на G.I. Joe. Новият филм обещава нови лица, едно от които се играе от Скалата, както и евентуално да е по-добър от предшественика си. Отново само времето ще покаже. Защото въпреки че първият филм по "Трансформърс" да беше успешен, много хора бяха недоволни от втората и третата част, оплаквайки се от сюжета и героите. Въпреки това и двата имаха чудесни ефекти и са успешни от гледна точка на приходите. Некой не може да е сигурен дали "Ответен удар" няма да има същата съдба. Но все пак нека не забравяме, че такива филми трябва да бъдат само за забавление.
"Железният човек 3". Три думи - Робърт Дауни Джуниър. Обожавам го в тази роля и като Шерлок Холмс, но нека не се отплесвам, а да говорим за новия филм. Признавам преди да гледам първия филм от поредицата нямах идея кой е героя, какво прави, защо има филм за него. Първата ми мисъл за това беше: "Поредното нещо от Марвел, което децата супер ще харесат." После попаднах на него по една от телевизиите и изненадващо ми хареса. Новата част, поне от това, което се видя на трейлъра, предлага малко по мрачен сюжет, подобрения по костюма на главния герой, нов злодей и вероятно ще има сцена след надписите за следващото отроче на Марвел. Какво ще стане ще се види като излезе по кината.
'The Evil Dead' - Злите мъртви (?) Римейк на хорър филм, чийто постер казва, че уж това ще е най-страшното нещо, което ще гледаме. Няколко души сами в гората... Какво може да се обърка? И все пак говорим за римейк, нещо което напоследък представлява всеки втори филм. И за да вкара хората в кината или поне да ги накара да го гледат филмът трябва да е направен като хората, а не само да се разчита на ефекти и постиженията на технологиите.
'Oblivion' - филм с Том Круз. Действието се развива в бъдещето, където Земята не е обитавана. Самотен ветеран е изпратен на планетата, за да събере материали и куп събития го карат да подложи на съмнение и мисията и себе си. Продукцията е на режисьора на "Трон:Заветът", а самият филм явно ще представи най-голямата роля на Том Круз за 2013. По всяка вероятност филмът може би ще предлага излъчване в 3D и можем единствено да стискаме палци, че ще си заслужава гледането.
"Великият Гетсби" - екранизация на едноименния роман. Изглежда в Холивуд се връщат към годините когато филмирането на романи е било обичайна практика. Бих казала, че ще е приятно да се гледа този филм, като се има предвид, че малко хора са се докоснали до книгата и да я видят филмирана ще им даде поне бегла представа за какво става въпрос в историята. Или ще разберат всичко, отново зависи от поднасянето.
"Star Trek - Into Darkness" - никога не съм била фен на Стар Трек. Гледала съм старите филми, но не съм от онзи брой хора, които знаят абсолютно всичко за тази поредица сериали и филми. Новият филм е продължения на другия, който излезе преди 3-4 години, и досущ като "Железният човек 3" дава обещание за по-мрачен сюжет. Актьорите от предишната част се завръщат, а новото лице във филма е Бенедикт Къмбърбатч, който играе Шерлок Холмс. Той изглежда ще бъде и новия антагонист за това попълнение към поредицата. Филмът ще бъде в 3D и отново да се надяваме, че ще си оправдае парите.
'Epic 3D" - анимиран филм, продукция на създателите на "Ледена епоха", който е акранизация на книга за деца. От трейлъра се вижда, че действието ще се развива в много миниатюрен свят, където живеят съвсем дребни хора. Но дори там има битка между доброто и злото, която по някакъв начин може да засегне света на нормалните хора. Ще видим как ще се представи.
"After Earth" - отново пост-апокалиптичен филм, но този път със Уил и Джейдън Смит (който играеше в "Карете кид"). Двамата ще играят баща и син, които се разбиват на Земята хиляда години след като тя е била изоставена. Бащата е ранен при приземяването и синът му трябва някак да повика помощ. По всичко личи, че изборът между футуристичните филми тази година ще бъде между този с Том Крус и 'After Earth'.
'The Man of Steel' - след като "Отмъстителите" и всички филми на Марвел, вдигнаха летвата за екранизации на комиксови герои, новият филм за Супермен трябва да надмине своите предшественици. По всичко личи, че отново се започва отначало със Супермен. В IMDb поне така третират новата продукция. Отново прочутият супер-герой трябва да спаси Земята и Криптон от унищожение, но май нещата не са розови за героя, защото трейлъра изглежда доста мрачен.
World War Z - зомбита с Брад Пит. Нищо повече за добавяне. Следващия!
'Sin City: A Dame to Kill For' - заглавието, което лично аз очаквам с голямо нетърпение. След като първият филм за Син Сити се оказа успешен се очакваше да се филмират останалите истории от поредицата комикси (или графични новели както ги наричат други). Но датата на пускане толкова пъти беше сменяна, че никой не вярваше, че този филм ще излезе. Но той вече е готов и опакован за представяне през октомври. Да се надяваме, че няма да разочарова с представянето си.
"Хобит 2" - завършвам с втората част към филмовото представяне на едноименния роман на Толкин. След като много хора виеха след първия филм, че е по-зле от "Властелина", трябва отново да им се напомни, че "Хобит" е написан за деца. За деца! Втората част ще продължи от там докъдето бяхме стигнали. Най-накраят героите ще се изправят пред дракона, ще се срещнат с бащата на Леголас - Трандуил, който има важна роля, и може би ще почнат да се подготвят за последната битка.
Естествено излизат и някои други филми тази година - римейк на "Кери" по Стивън Кинг, поредно и ненужно допълнение към "Поредния ергенски запой", куп романтични и хорър филми, които ще се опитат да впечатлят с нещо повече. Излиза и втората част на "Игрите на глада", филм на Дисни - 'Frozen' за който няма много излязла информация, както и новото допълнение към историята на Тор. Но само времето, трейлърите и самото им гледане ще каже дали наистина си заслужават парите. Така че заредете се с пуканки и кола и приятно гледане през 2013.

Sims 3 - част 2

В миналия блог се спрях върху играта Sims 3 и нейните първи експанжъни, както и върху един стъф-пак. Днес продължавам като ще се спра и върху онова, което не ми е харесало във всеки един от тях. Защото както казах те имат и своите недостатъци.

Fast Lane Stuff е стъф-пак, който излезе след Ambitions. Няма много за казване за него. Всеки един от елементите му е свързан с красиви и оригинални возила. Това е стъф-пак за всеки, който иска симовете му да се возят със стил.

Late Night е един от любимите ми експанжъни, който някак залепна с останалите части на играта. Тук вие влизате в изцяло новият град Bridgeport и куп интередни добавки към играта. Като начало имате възможност да създавате фонтани, да променяте височината на обектите по стените, да добавяте барове и нощни заведения в градовете без такива. Имате голямо количество дрехи и зодиите се завръщат при направата на симове. На лице са нови мебели и възможността за поставяне на асансьори и джакузита в къщите. Също така сега голямо внимание се обръща на живота в апартамент и обстановката е добре направена в блоковете, така че да се даде усещането, че около вас съседите ви вдигат шум. Симовете могат да стават знаменитости и това се навързва добре с някои професии от базовата игра. Също така са добавени нови черти на характера, музика и възможността да наемете иконом. Ако решите да се преместите в къща по време на играта ще видите няколко наистина луксозни къщи като за истински знаменитости. А ако се късметлии можете и да станете вампири.

Outdoor Living Stuff – стъф-пак за всички, които са искали да си имат готина зона в градината за партита. Има нови неща свързани с готвенето навън и разпускане сред природата.

Generations – експанжън за всички етапи в живота. От бебета, през деца и тийнове, до забързани възрастни и старци, тази част на играта покрива всичко през всеки период. Бебетата се учат да ходят и говорят, децата и тийновете правят бели (поставяне на пърдящи възглавници, боя в душа, повреждане на умивалника и компютъра, замеряне на нечий дом с яйца). Има я първата любов, първата целувка, WooHoo, ергенското/моминското парти, кризата на средната възраст и смяната на настроения налична през пубертета. EA създават този пак като се допитват до играчите, които отговарят, че искат повече моменти, за да разкажат нови истории. На мен този експанжън ми харесва заради многото моменти от живота, които той покрива – разказването на приказки и страшни истории, боят с възглавници, играта на къщи в дървета, обличането като приказни персонажи.  Единственото нещо, което може да издразни са спомените, които се появяват на места. В началото са забавни, но после малко започват да дразнят.

Town Life Stuff – пак с неща, който върви добре с горният експанжън. Ако искате да си направи площадка за игра това ви дава допълнителни предмети, за да изпълните това.

Pets – това е експанжън за всички, които винаги са искали точно определен домашен любимец и не са го получили. Pets дава огромно количество породи котки, кучета и коне, от които да избирате. Също така има нов град, предмети, дрехи, качества и желания за изпълнение. Искате розов пудел или далматинец с неонови точки - можете да си го направите. Аз си направих зелен кон, заради един виц, който ми разказа една моя много добра приятелка. Животните могат да се научат на полезни качества и са управляеми от играча. Също така могат да бъдат пратени да ви намерят по-дребно животно – гущер, змия, риба или птица. А ако имате късмет ще срещнете и еднорог.

Master Suite Stuff – когато видях рекламата на този стъф-пак не знаех дали рекламират нещо със симове или просто говорят за виагра. Този пак е пълен с бельо и неща за романтична спалня и баня. Има и една-две прически, но те са пренебрегвани за сметка на другото.

Showtime – моето лично разочарование. Този експанжън ми е най-малко любим и го слагам на дъното на класацията за излезлите неща до сега. Showtime е насочен към всички професии свързани с изяви пред публика – певец, акробат, магьосник, диджей. Нищо разочароващо. Докато не влезете в опцията за създаване на симове. Близо 80% от дрехите са едно към едно с тези в Late Night. Но съвпаденията не свършват до тук. Много елементи напомнят на предишния експанжън, който даваше възможността за формиране на банди и изпълнения пред публика. Да, тук има вече сцена, аксесоари за нея, но много от нещата са ориентирани предимно към поп-музиката. Не съм разработчик на игри, но аз бих сложила неща, които да вървят за повечето популярни жанрове в музиката. Тази част представя и нова система за постижения, начин за свързване с Facebook и Twitter, както и симпорт, с който могат да се разменят симове между играчи, която работи само ако и двамата играят по едно и също време. Знам, че играте е достъпна и за конзоли, но Achievement Unlocked не ми се струва подходящо за компютърна версия на Sims 3. С това стигаме и да нещото, което беше наречено специално издание с Кейти Пери. Не знам колко бройки са били закупени, но това изобщо не ме грабна. Но това изобщо не беше и краят с нея.

Katy Perry Sweet Treats – искам да изкрещя. Стъф-пак с бонбонено изглеждащи неща като от клип на Кейти Пери? Кой е купил това?! нямам нищо против певицата, но мисля, че тя има достатъчно реклама и без да се замесва със симове. Заедно с горното специално издание това попада в дъното на класацията ми и в списъка с пакове, които няма да инсталирам.

Diesel Stuff – нещото, което оправи нещата след горното недоразумение. Diesel Stuff дава голямо количество неща от просволутата марка, която се оказа, че някои играчи от Америка не са чували. Дрехите и няколкото мебели от този пак са интересни и си заслужават вниманието.

Supernatural – експанжън, който искрено обичам. Защо ли? Защото всичко в нещо може да се опише с много. Много предмети, дрехи, нови неща. Има нов град Moonlight Falls и лунен календар. Нови начини за комуникация между симовете. Нов вид симове, които играчът може сам да направи – вещици (дори мъжете магьосници се наричат така), върколаци, вампири, феи. Има и зомбита. Завръща се и Бонехилда – ходещият скелет, който ви подрежда къщата. Нови заведения и места, където симчетата да се разхождат. Можете да летите на метли, да проверявате за чудовища под леглото, да правите WooHoo в гардероб, да учите магии, да се правите на алхимици. Могат да се правят много неща. Най-смешният момент, когато за пръв път пуснах играта с този експанжът беше, че при любовните избори при комуникация се появи „Гледам те докато спиш.” Моля всеки почитател на Здрач да не подскача, но това винаги имаше негативен резултат за връзката при избиране, а аз се смеех неконтролируемо. Има и зомбита в играта, които ще ви унищожават растенията, ако не ги защитите при пълнолуние. Зомбитата могат да хапят останалите симчета и да ги заразяват и това може да засегне останали свръхестествени създания.

Seasons – експанжън за всички сезони. Симовете хващат тен през лятото или ходят на плаж, ринат падналите листа праз есента, радват се докато зъзнат зиме, а на пролет се наслаждават на цветята. Завращат се всички сезонни промени от Sims 2 и се дават празници и начини за забавлени. Дали ще се пързаляте със зимни или нормални кънки, ще играете футбол, ще си правите изкуствен тен, ще получавате подаръци през зимата или ще правите снежен човек е ваш избор. Тук няма нов град, а само качества, мебели и дрехи, но и това е достатъчно при такова нещо като климата.

70s', 80s' & 90s' Stuff - последният стъф-пак към играта, който излезе преди броени дни. Пакът съдържа предмети и дрехи в стилът на съответните десетилетия. Ако винаги сте искали диско или гръндж неща за симовете, това е вашия пак. Няма много предмети в тази добавка, някои може да ви изглеждат дори твърде шарени, но какво да се прави - не са наши решенията какво да има и какво да няма. 

Като оставим горният пак, без който може лесно да се мине, защо произвадителите на Sims 3 не направят пак, който да е само за тийнейджъри. Такъв пак ще се радва на голяма популярност, както предишният на такава тема от Sims 2. Но може би това е твърде много, поне на този етап.

А сега накъде? Труден и лесен въпрос. Разработчиците обявиха излизането на University Life, който ще се спира върху университетския живот, както и Island Paradise, който ще дава възможност за пътуване с лодка, притежаване на курорт и живот на остров. Ще излязат експанжън за пътуване в бъдещето и стъф-пак с неща към филми, но това е далеч през тази година. Дали ще си струват ще покаже само времето, компютъра и играта.

Благодаря, че прочетохте това и до следващият път.