От рафта и "Зеленият път" на Стивън Кинг

Здравейте!
Не знам как е при вас, но аз много обичам да чета книги. Понякога чета големи глупости, понякога чета по задължение, а друг път по препоръка. Важното за мен не е книгата да е популярна, а просто да ми достави удоволствие, като не се подиграва с нивото ми интелигентност и с жанра, към който би трябвало да принадлежи. Защото, да си го признаем, има книги, които наистина обиждат читателите си.
Тук идва и "От рафта". Какво е това?
Това ще бъде нещо ново за мен. Ще се спирам на някои конкретни книги, които съм чела или са ми били предложени за четене наскоро и ще ви споделям какво мисля за тях. А какъв по подходящ начин да започна с нещо такова ако не с такава силна откъм емоции книга.
"Зеленият път" е една от няколкото истории на Стивън Кинг свързани със затворници. Тя е разделена на шест части, както е и излязла през 1996. Те са "Диханието на звяра", "Мишлето по пътя", "Ръцете на Кофи", "Ужасната смърт на Едуард Делакроа", "Нощното пътуване" и "Кофи по пътя".
Нека да започна с две простички неща. Първо, книгата е емоцианално наситена и не е от леките четива. Второ, ако нямате никакъв опит със Стивън Кинг или имате грешната представа за него това е една от книгите, от които можете да се ориентирате за стила му.
Знам, че за по-широка публика "Зеленият път" е познат като филм с Том Ханкс и Майкъл Кларк Дънкан. Филмът в действителност е наистина много добре направен. Забравете "Титаник", дайте ми "Зеленият път". Но как се е стигнало до него?
"Зеленият път" е история разказана от вече възрастния ни главен герой Пол Еджкоум, бивш надзирател в затвора "Студената планина" и специално Блок Е занимаващ се с екзекуции. Той обитава старчески дом, където всеки ден се сбълсква с реалността там, а спомените му ни разказват за дните му в затвора и всичко, което е станало там през 1932.
Срещаме героите, които придават цветовете на този роман - садистичният Пърси Уетмор, симпатичният убиец Едуард Делакроа, мишокът Мистър Джингълс, Били Хлапето и , разбира се, детински добрия Джон Кофи. Някои от тях наистина ще мразите, ще ги мразите до отвращение, други ще ви накарат да извадите пакета с носни кърпи и ще плачете за тях, ако не наистина то поне душевно. А трети ще ви накарат да се замислите.
Романът се фокусира върху Пол Еджкоум и затворника Джон Кофи, който е обвинен за изнасилването и убийството на две малки момиченца. Техните отношения са част от голямата картина на малкия свят на Блок Е. Виждаме хора, които преди смъртта си се отдават на философски мисли, които Пол не може да разбере или поне в началото не може. Други, които на драго сърце бихме пратили на електрическия стол, както и онези чието присъствие може да е малко, но наистина прави разлика.
Книгата третира и теми като расизмът, садизмът, престъплението и полагащото му се наказание, различните измерения на злото (в книгата те са доста), вината, изкуплението и дори отношението на докторите към техните пациенти.
Пърси Уетмор и Били Хлапето са нашите лоши герои. Единият бъдейки садистичен надзирател готов на всичко, за да прекърши Едуард Делакроа. Другият е истинско чудовище, но за да разберете какво е направил трябва да прочетете книгата.
Почти всеки герой в романа има вина и свое малко престъпление, за което плаща по един или друг начин. Но Стивън Кинг ви оставя сами да прецените дали героите му наистина имат такива и дали постъпват правилно в определени моменти. За мен това е огромен плюс в творбата.
Като казах за отношението на докторите, ще ви кажа, че каквото и отношение да имате към старческите домове и раковите заболявания то или ще се промени или ще се задълбочи. Атмосферата в старческия дом е нещо, което трябва да прочетете, за да усетите. В филма тя е игнорирана и изглежда сякаш няма отношение към съдбата на Пол. Книгата се отнася и много сериозно към темата за мозъчните тумори в частност. Ще ви издам, че героиня от историята има такъв и цялостната реакция на лекарите е "Еха, страхотна снимка, момчета. Трябва да се изфукаме с нея в медицинското списание... А, за жената... Ми, не можем да го оперираме, ама гледайте каква уникална рентгенова снимка направихме." (Думите не са от книгата, но аз така си представих сцената, когато е описана в нея).
За стила на Кинг... Както казах това е добра книга за започване. Не е като "Мизъри" или "Кери", но не е за изпускане. Книгата ви дава поводи за фалшиви надежди и очакване на някакъв хепиенд. Дали ще го получите е отделен въпрос. Има ги и типичните за Кинг псувания, неприлични думи и моменти тип "Какво, по дяволите?!".
Дали е добра? Определено. Страшна ли е? Да, но не заради насилието, което го има тук и там, а защото не сме сигурни в какво да вярваме. Тя ни кара да се боим на психологическо ниво. Ако търсите такава история това е книгата за вас.
Това е книгата за днес и приятно четене.