Пътят беше дълъг, но най-накрая ще разплетем историята до самото й начало. Как нещата са стигнали до тук, кои отговори са ни убегнали и как ще спрем убийствата в Хинамизава. Това са въпросите, които Matsuribayashi ще отговори.
Последният епизод от историята за пръв път ни дава възможността да видим мотивите на Такано Мио и отговор на всеки един повдигнат въпрос през отстаналите част. От миналото на Такано, Ойши и Ханю, през това, което мотивира останалите герои до голямата развръзка, всичко е свързано по между си и завършва в цялостна картина. Тук, най-накрая, Ханю може да е физически герой в света и групата работи заедно, за да победят повтарящата се съдба на Рика и да излязат живи от омагьосания кръг.
Героите
Матсурибаяши завършва изграждането на героите и то по един наистина добър начин. Благодарение на многобройните гледни точки, този път можем да видим пълната картина за всеки един персонаж. Хареса ми това, че най-накрая изясниха мотивите на Ойши, както и нещата около Сатоко и брат й Сатоши. Както и че дадоха добър завършек за някои от другите герои като доктор Ири, Томитаке и семейството Сонозаки.
Стил на играта
Онова, което мнозина отбелязват за Хигураши е че е книга маскирана като визуална новела. Да, Хигураши използва средствата на жанра - разказ от първо лице, невидим протагонист за всеки от сценариите, почти изцяло възприемане на ставащото от една гледна точка, но приликите свършват тук. Няма множество избори и краят е предопределен. Но точно тук Матсурибаяши блесва. Имате множество парчета, които трябва да подредите сами. Да решите кое след кое следва и да разплетете мистерията веднъж и завинаги. Няма установен ред, но ако искате да отворите скрития бонус има само един начин да ги подредите. Но естествено първо трябва да стигнете до края.
Плюсове и минуси на всички сценарии
Хигураши е наистина добра история, която успя да задържи вниманието ми в продължение на седмици. Даде ми много неща, върху които да помисля. Но кои бяха добрите и слабите й страни.
Плюсовете:
-интересни персонажи с дълбочина, развит характер и мотиви;
-грабващ сюжет, който те кара да мислиш. Също така, когато действието стане сериозно, то остава такова до края.
-историята работи перфектно в дадения период. Действието се развива през 1983 година, но ако беше в тази на излизане на играта - 2002, много неща нямаше да имат логика.
-разнообразие на гледни точки;
-музиката на Kai беше добра.
Минусите:
-оригиналният арт не е за всеки;
-трябва да свикнете с музиката в арките с въпросите, макар и да има добри попадения понякога.
-Хигураши отделя много голямо време за игрите на героите преди да започне истинското действие. Аз нямах голям проблем с това, но някои играчи го отбелязват като такъв.
Финална оценка
Прекарах си чудесно докато четях Хигураши и честно мога да заявя, че много ми хареса. Мистерията беше добра, героите развити и беше удоволствие за минаване. До толкова, че планирам да видя и осталите творения на автора на Хигураши - серийте Umineko no Naku Koro ni и Higanbana. Ще видим какво ще излезе от това.
След като приключихме с това е време да се насладим на новата 2015 година. Като начало ще започна с преглед на очакващите ни заглавия на големия екран, ревю на книга, което отдавна чакам да направя и някои малки промени по блога.
Това беше за днес и стойте на топло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар