Another (2012) - ревю

Здравейте!

Преди време попаднах на класация на най-добрите хорър анимета и я намерих за доста интересна. В интерес на истината, тя дори ме мотивира да изгледам някои от заглавията отново. Единственото, което ми се стори твърде странно беше, че анимето ‘Another’ заемаше първо място изблъсквайки заглавия като Shiki, Hellsing Ultimate и Higurashi. Вярно е, че тези заглавия имат своите недостатъци, но да са по-долу от ‘Another’? Не мисля. Затова реших да седна, да го изгледам отново и да му дам откровена оценка.

Сюжетът

Преди 26 години имало ученик на име Мисаки. Той бил популярен и обичан от съучениците си, но един ден трагично умрял. Това разтърсило всички и може би в отчаяно отричане на реалността негов съученик заявил:

„Мисаки не е мъртъв! Той е ето там на чина си!”

Невероятно съучениците му се също се включили в случващото се и се държали все едно Мисаки е все още сред тях. Още по-невероятно било, че той се появил на снимката на класа за завършването.

Пренасяме се в 1998. Коуичи Сакакиба се мести в малък град при дядо си и баба си, след като баща му заминава в чужбина. Той постъпва в същото училище, където е станал случаят с Мисаки, като е настанен в клас 3. Там учениците се държат сякаш съученичката им Мей Мисаки не съществува и това много озадачава нашия герой, като го мотивира да иска да научи повече за ставащото.

Така той научава, че откакто оригиналният Мисаки е починал, в последната година на клас 3 мнозина намират смъртта си, заради предполагаем екстра ученик. Докато този екстра ученик съществува никой не е в безопасност. 

 

Героите

Колкото и да искам да кажа, че Коуичи е забележителен персонаж, не мога да го направя. Малко или много той е нашата гледна точка и като такава неговата цел е да ни запознае със средата. Но отвъд това, той е безполезен. Коуичи не се опитва да стигне до дъното на мистерията (за нея по-долу), не прави достатъчно за да се избегне крайния резултат за разлика от своя аниме събрат Кейчи от Higurashi. Всъщност мисля, че главната му цел е да направи разкритието накрая по-шокиращо.

Мей Мисаки, от друга страна, заслужава титлата главна героиня, защото историята е повече за нея. Знаем повече за Мей отколкото за всеки друг персонаж и на практика тя е единствената, която държи съдбата на останалите в ръцете си. Защо? Нашата героиня може да вижда знака на смъртта в другите и съответно може да разбере кой е излишния ученик.

Другите герои ги деля на две групи – тези които получават някакво внимание и онези, които са просто фон. Но за съжаление, внимание не означава развитие. Много от останалите ученици могат бързо да бъдат описани с една дума, дава им се недостатъчно внимание или обяснение за държанието им. Да, да живееш в постоянен страх, че може да умреш е частично извинение за действията на някои от тях, но само това не е достатъчно.

Което ме отвежда до Изуми Аказава, второстепенен персонаж, който оглави класицията за най-трагични героини в аниме. Изуми е тази, която трябва да организира контра-действията по проклятието и да пази останалите... само, че не си върши работата особено добре. Присъстващата й омраза към Мей е необяснена и честно казано една-две сцени свързани с по-човешката й страна не я оправдават. И който е я сложил на първо място в класацията да погледне значението на „трагичен персонаж”.

Плюсовете

Една от силните страни на сериала е анимацията, както и атмосферата, която създава. Усещаха се некомфортните моменти, скритата напрегнатост и общата тягостност, която съществува в класната стая. Ако тази атмосфера липсваше, едва ли нещо в сериала щеше да работи. Качеството на анимацията се усеща особено в смъртните сцени, които смея да отбележа не са за тези, които лесно се плашат или са гнусливи като става въпрос за кръв.

Като става дума за атмосферата, ще забележите, че в първия епизод ви се показват картини за по-няколко секунди, които изглеждат напълно незначителни, но всъщност ви подсказват какво ще стане няколко епизода по-късно.

Музиката също прави добро впечатление, въпреки че знам, че някои хора не са на същото мнение. Ако трябва да съм честна, не ми допадна интрото, може би защото очаквах нещо по-бавно или мистериозно.

Минусите

Най-големият ми проблем с Another е, че няма решение на мистерията. Никога не разбираме какво е станало с оригиналния Мисаки (да, той е умрял, но как е въпросът), защо проклятието е започнало и така и не му се слага край. Да, нашите герои оцеляват, но какво за учениците другата година?

Също така липсва комуникация между героите. Невероятно е колко смъртни случаи можеха да бъдат избегнати, ако някои от героите просто кажеха един на друг какво става. Някой можеше да обясни на Коуичи ситуацията с Мей, Аказава можеше да каже, че познава главния ни герой от преди, а не да чака до последния епизод.

Има и няколко въпроса, на които не бе обърнато голямо внимание или изобщо не бяха повдигнати. Като например, защо никой освен учениците не се опитва да спре проклятието? Защо училището не е изоставено и не са се изместили другаде, след като мнозина намират смъртта си там?

Крайна оценка

“Another” е добра хорър история, макар и да си борави с някои клишета, които почитателите на жанра ще разпознаят веднага. Макар някои аспекти от нея да куцат, може да бъде достатъчно интересно заглавие дори само заради Мей. Като адаптация си върши прилично работата и дори и с малките промени по историята тук и там.

Дали е хорър шедьовър? Не, но има добра атмосфера, която в други заглавия липсва. Можете да го гледате ако искате нещо по-малко ангажиращо и натоварващо, тъй като е само 12 епизода.

Ако имате време, можете да проверите оригиналната книга, по която е направено, на Юкито Аятсужи (Yukito Ayatsuji). По тази книга има и манга версия, както и игрален филм. Между тях има известни разлики в сюжета и героите, но като цяло те не са прекалено големи.

Още неща, които дразнят в книгите

Здравейте!
Вероятно си спомняте преди време, че направих обзор на някои неща, които присъстват в определени заглавия и докарват читателите до лудост. Днес продължавам с тях, като ще се спра и на проблеми, които макар да не развалят книгите, могат да спрат читателите от това да ги отворят. Отново това е лично мое мнение и наблюдения, затова се извинявам на всеки, който може да се почувства засегнат.

1 - Главният ни герой е "супер специална снежинка" - иска ми се да кажа, че това е скорощен проблем, произтичащ от определени популярни заглавия, но това не е така. Всеки който някога си е фантазирал или пишел истории много рано в живота си, ще ви каже, че е имал герой, който е бил най-силният, най-харесвания и с най-много способности, които ще оставят и Гоку от Dragon Ball впечатлен и позеленял от завист. Но болшинството автори надрастват такива персонажи и създават герои по-близки до реалността. Проблемът е когато книга с такива персонажи бъде издадена и феновете й не млъкват за това, колко е страхотен протагониста.

2 - Главна героиня, която не прави нищо - а мислех, че "девойката в беда" е изтъркана и скъсана от употреба. В свят където медиите ни засипват с дейни и борбени жени и момичета, които се борят за това, в което вярват, някак е престъпно да имаме героиня, която живее в 21 век и оставя себе си в ръцете на другите. Но не, хайде да оставим мъжа да я спасява отново и отново, когато тя е можела поне да вземе кухненски нож и да помисли как да се измъкне сама от бедата.

3 - Хей, чакай малко, май вече съм чела това! - или когато нямате свои идеи просто копирайте тези на другите. Да, съществува теория, че всяка история, която може да бъде разказана е вече казана и вероятно това е вярно. Но това е далеч по-различно от тази ситуация. В най-честия случай имате успешна поредица книги или само една книга и за да намажете от нейния успех, копирате 80% от съдържанието й, като дори не се доближавате по качество до оригинала. Но в крайна сметка не страда автора, а читалите.

4 - Различно заглавие, същият автор, същият сюжет -нека да си го кажем направо - да си писател не е лесно. Веднъж пробиеш ли на пазара трябва да продължиш да изненадваш читателите. Някои автори решават да експериментират и да се пробват в различен жанр. Други откриват една успешна формула и я повтарят отново и отново, докато не станат синоним с нея.

5 - Търси се сюжет - ако ще те вярвайте, но можете да имате книга без сюжет. Обикновено сюжета в една книга се дължи на причинно-следствени връзки. Тоест едно нещо води до друго, което предизвиква трето и заедно оформят четвърто. Но съществуват и случаи, където в книга неща просто се случват, защото нещо трябва да се случи, за да не заспим ние докато ги четем. Те не са свързани по никакъв начин, нямат влияние върху никого и с тях или без тях книгата няма да пострада, но качеството й - да.

6 - Корицата, която не грабна никого - целта на корицата е да продава, но понякога тя не е най-качественото нещо в книгата. За съжаление, някои книги имат за корици снимки, които се чудите половин час какво означават и нямат никакво отношение към съдържанието. Ако заглавието има филмова адаптация, в много от случаите постерът на филма става корица или скрийншот от него.

7 - Не го показвайте, а го казвайте - когато авторът иска да ни задуши със своята гледна точка. Сещате ли се за онази реплика, която казва, че не са важни думите, а действията? Е, явно някои хора мислят, че те са твърде добри за това нещо. Една добре написана книга ще ни убеди, чрез сюжета в определено нещо и ще ни остави сами да си направим заключенията. Лошата книга ще ви накара насила да се съгласите с нея, като ви казва всичко като на малко дете и не ви остави и за пет минути да помислите сами. Героите ще ви убеждават, че те са прави или че нещо е такова каквото е, без да има доказателства за това.

Има и още неща, които можем да извадим от последните популярни заглавия, но това е краят ни за днес. Литературният пазар не е идеален, както няма и перфектна книга, но понякога е добре да погледнем грешките му. Защо? Може би защото винаги ще има читатели, които да се надяват на повече. Повече книги с добър замисъл и изпълнение, грабващи сюжети и добре оформени персонажи. По-малко заглавия, където властва мухата еднодневка и ще ги забравим след месец, и където героите са като изрязани шаблончета.

Това е за днес и до нови срещи.

Higurashi No Naku Koro Ni + Kai - аниме ревю

Здравейте!
Връщам се за последен път в света на Хигураши, за да хвърля поглед на неговата аниме адаптация и как се справя тя в това да побере осемте арки на историята в два сезона. Настанете се удобно и изгасете светлините, защото отиваме в Хинамизава.

Историята започва с интро от света на кошмарите, където някой е безмилостно бит с бухалка. Кой? Защо? Ние трябва да разберем. Епизодът наистина започва в утрото, когато нашият протагонист Кейчи отива на училище със съученичките си Мион и Рена. Той наскоро се е преместил в планинското село Хинамизава и е доволен от живота си. Почти. Защото нещо се е случило преди няколко години, нещо което никой не иска да му обясни или желае нашият Кейчи да разбере.
През следващите епизоди ние разбираме все повече и повече за Хинамизава и за неговото минало. Опознаваме героите и причината за съществуването на тъмна страна в тяхното съзнание, която варира от смърт в семейството до домашно насилие. Много неща са разкрити пред героите и ние заедно с тях трябва да определим кое е лъжа и кое истина.
Историята на Хигураши е разпределена в два сезона, съдържащи общо 50 епизода. Първият е Higurashi No Naku Koro Ni, а вторият Higurashi No Naku Koro Ni Kai и ако съдите само по имената ще заключите, единият е само за арките-въпроси, а другият за арките-отговори. И почти ще сте прави.
Първият сезон адаптира всички арки с въпроси, включително тази четири години в миналото и две от арките с отговорите. Което е изключително добър избор ако сериалът бе останал само с него. Вторият сезон, от своя страна, е запълнен с големите две последни части от историята, както и две допълнителни. Това дава повече време за правилен завършек на мистерията и побиране на цялата информация, която ни е нужна.

Предимството на тази адаптация е че за много по-малко време от визуалната новела ви дава цялата информация, за да стигнете до отговорите. Където е нужно пренарежда някои факти и разширява върху тях, като в допълнителните истории за сериала. Първата се развива в бъдещето, в което само Рена е остала жива и е млада, но много депресирана жена. Втората, проследява Сатоко, която отчаяно се опитва да спаси Рика, но резултата е просто подтискащ, особено когато видите реакцията на детектив Ойши.
Музика за анимето е дело на Кенджи Кауай (Kenji Kawai), който е познат от работата върху Ghost in the Shell. Саундтракът на Хигураши е бижу и е един от малкото, които мога да слушам без да ми омръзне. Двата опънинга - "Higurashi no Naku Koro ni" и "Naraku no Hana" са изпяти от Eiko Shimamiya и са доста интересни, особено ако им намерите текстовете. Ендингите 'Why, Why Not' на Reka Katakiri и 'Taisho A' на anNina също не са за изпускане, но аз лично предпочитам последния.

Анимацията дело на Studio Deen е нещо, което наистина може да ви заблуди в началото какво гледате. Имате герои с големи очи, ярко оцветени коси, изобщо всичко, което можете да видите в анимета за злободневния живот. Отделно същите тези очи стават понякога толкова големи, че заемат почти 2/3 от лицето на героите и то в сцени, които са по-мрачни. Тази анимационна деформация съществува повече в първия сезон и поизчезва във втори. За сметка на това вторият сезон е много по-добре изглеждащ от първия, така че плюс за аниматорите.
Финалната ми оценка на анимето е много добра. Това е добра адаптация, с чудесна музика и хубава мистерия за решаване. Ако сте фенове хоръра и мистериите това е добро заглавие за вас.
Сериалът има псевдо продължение под формата на адаптация на другата новела на автора "Umineko No Naku Koro Ni". За него ще говоря съвсем скоро и неговите малки-големи проблеми.
Това е за днес и приятна почивка.

Филмите на 2015

Здравейте и честит Свети Трифон Зарезан!
Дали днес ще посветите времето си на вашата половинка или ще се насладите на бутилка червено вино с приятели е ваш избор. Важното е да се чувствате добре.
Изтече 2014 година и гледахме всичко, което успя да ни предложи тя. Повишихме IQ-то си с "Люси", пътувахме до далечна галактика с "Пазителите на Галактиката", клатехме глава пред решенията в "Господарка на злото" и се забавлявахме с "Гранд Хотел Будапеща". Както и пихме, за да забравим "Костенурките нинджа" и "Трансформърс 4" (сериозно някой очакваше ли да са добри). Но какво ни очаква през 2015? Дръжте се здраво и да проверим.

Нека първо да разкараме слона в помещението - "Петдесет нюанса сиво". Млада жена - Анастасия Стийл среща младият, но измъчен милионер Кристиан Грей и той променя живота й... с помоща на BDSM. Ако сте фен на книгата го гледайте - няма да ви спирам. Но няма да го препоръчам на никого по много причини.

Започвам предложенията за филми тази година с Jurassic World.  Двадесет години след случилото се в Jurassic Park, съществува вече функциониращ парк с динозаври, който привлича много посетители. След известно време обаче посещенията намаляват и управителите разработват нов план да привлекът посетители, който обаче не протича както очакват.

Всички филми на MARVEL - "Фантастична четворка", "Avengers 2" и "Ant-man". След миналата година и "Пазителите" можем да очакваме само хубави неща от MARVEL.  "Фантастичната четворка" имаха нужда от римейк и ако сме научили нещо от филма през 2014, компанията може да екранизира успешно по-малко известните си герои.

"Междузвездни войни: епизод VІІ" - трейлърите до сега ме грабнаха и имам само една молба към този филм. Моля те не бъди като епизод І и ІІ.

"Полтъргайст" - оригиналът е култов хорър филм и сега по някаква причина искат да му направят римейк. Директор е Сам Рейми, известен най-вече с оригиналния "The Evil Dead", така че бих гледала римейка, но без да имам никакви очаквания.

"Пепеляшка" - нека го кажа сега. Трейлърът за филма не е много добър. Всичко което трябва да знаете е вътре. След миналогодишния филм за Злодеида, не съм много мотивирана да гледам игрална версия на известна класика на Дисни, но като излезе ще видим какъв ще е резултатът.

"Maze Runner: The Scorch Trials" - още един клонинг на "Игрите на глада" и неговото продължение. Ако първата част ви е харесала гледайте и тази.

"Макбет" - по едноименната пиеса на Шекспир. Майкъл Фасбендър играе главната роля и самото му присъствие затвърди желанието ми да видя филма.

 "Приятелю Тед 2" - вече женената двойка Тед и Тами-Лин искат да имат деца, но Тед трябва да докаже в съда, че е личност. Продължение на комедия... подходете с внимание.

Mad Max: Fury Road - първият Mad Max са любими на мнозина, но нека дадем възможност и на този филм да се докаже. В една пустинна част от нашата планета, човечеството е в хаос и всички се бият и за малкото останали блага, с които да оцелеят. В този побъркан свят, Макс и жена наречена Фюросия може би могат да въдворят ред.

Inside Out - разказ за света през очите на емоциите в ума на едно малко момиче. Не знам дали ще го пуснат по кината, но ми е интересно да видя история като тази.

Терминатор Генезис - не можем ли да оставим тази поредица на мира? Новият филм се върти около мъж на име Кайл Рийз, който се съюзява с майката на Джон Конър и остарял терминатор за да спре "Денят на страшния съд" да се случи.

Това са част от заглавията за 2015. Тази година няма да ни е скучно, като става дума за филми. Да се надяваме, че чакането за някои от тях ще си струва.
Това е за днес и до нови срещи.

Higurashi no Naku Koro ni Kai - Matsuribayashi

Здравейте и добре дошли в последната част на Хигураши.
Пътят беше дълъг, но най-накрая ще разплетем историята до самото й начало. Как нещата са стигнали до тук, кои отговори са ни убегнали и как ще спрем убийствата в Хинамизава. Това са въпросите, които Matsuribayashi ще отговори.

Сценария
Последният епизод от историята за пръв път ни дава възможността да видим мотивите на Такано Мио и отговор на всеки един повдигнат въпрос през отстаналите част. От миналото на Такано, Ойши и Ханю, през това, което мотивира останалите герои до голямата развръзка, всичко е свързано по между си и завършва в цялостна картина. Тук, най-накрая, Ханю може да е физически герой в света и групата работи заедно, за да победят повтарящата се съдба на Рика и да излязат живи от омагьосания кръг.

Героите
 Матсурибаяши завършва изграждането на героите и то по един наистина добър начин. Благодарение на многобройните гледни точки, този път можем да видим пълната картина за всеки един персонаж. Хареса ми това, че най-накрая изясниха мотивите на Ойши, както и нещата около Сатоко и брат й Сатоши. Както и че дадоха добър завършек за някои от другите герои като доктор Ири, Томитаке и семейството Сонозаки.

Стил на играта
 Онова, което мнозина отбелязват за Хигураши е че е книга маскирана като визуална новела. Да, Хигураши използва средствата на жанра - разказ от първо лице, невидим протагонист за всеки от сценариите, почти изцяло възприемане на ставащото от една гледна точка, но приликите свършват тук. Няма множество избори и краят е предопределен. Но точно тук Матсурибаяши блесва. Имате множество парчета, които трябва да подредите сами. Да решите кое след кое следва и да разплетете мистерията веднъж и завинаги. Няма установен ред, но ако искате да отворите скрития бонус има само един начин да ги подредите. Но естествено първо трябва да стигнете до края.

Плюсове и минуси на всички сценарии
Хигураши е наистина добра история, която успя да задържи вниманието ми в продължение на седмици. Даде ми много неща, върху които да помисля. Но кои бяха добрите и слабите й страни.
Плюсовете:
-интересни персонажи с дълбочина, развит характер и мотиви;
-грабващ сюжет, който те кара да мислиш. Също така, когато действието стане сериозно, то остава такова до края.
-историята работи перфектно в дадения период. Действието се развива през 1983 година, но ако беше в тази на излизане на играта - 2002, много неща нямаше да имат логика.
-разнообразие на гледни точки;
-музиката на Kai беше добра.

Минусите:
-оригиналният арт не е за всеки;
-трябва да свикнете с музиката в арките с въпросите, макар и да има добри попадения понякога.
-Хигураши отделя много голямо време за игрите на героите преди да започне истинското действие. Аз нямах голям проблем с това, но някои играчи го отбелязват като такъв.

Финална оценка
Прекарах си чудесно докато четях Хигураши и честно мога да заявя, че много ми хареса. Мистерията беше добра, героите развити и беше удоволствие за минаване. До толкова, че планирам да видя и осталите творения на автора на Хигураши - серийте Umineko no Naku Koro ni и Higanbana. Ще видим какво ще излезе от това.
След като приключихме с това е време да се насладим на новата 2015 година. Като начало ще започна с преглед на очакващите ни заглавия на големия екран, ревю на книга, което отдавна чакам да направя и някои малки промени по блога.
Това беше за днес и стойте на топло.