Топ 10 неща, които дразнят в книгите

Здравейте!
Не ви ли е правило впечатление как в някои популярни през последните години заглавия има тонове неща, които не са наред? Естествено има и елементи, които оправят положението и правят книгата ценна и интересна за четене. Не казвам, че нямат. Но някои елементи се повтарят за добро или за лошо. Днес ще се спра на точно тези от тях, които поне за мен ме отказват малко или много от някои автори.
Имайте предвид, че не съм критик, а просто читател, който е минал през доста книги и който говори от своята гледна точка без да желая да се натрапвам. Все пак хора сме и всички имаме различни мнения. Както се казва - от почитател за почитателите.
10. Описания по-дълги от необходимото - напоследък стана навик почти всяка книга, която се цели да бъде успешна да е 200+ страници. И как ще ги направим? Слагай описание и още едно И ОЩЕ ЕДНО!!! Чувала съм оплаквания, че в книгите на Толкин и Роулинг има прекалени описания. И да, наистина понякога идват в повече, но между двете книги има големи разлики. Толкин описва непознат свят, който никой от нас не виждал. Докато при Роулинг е на места излишно и човек лесно може да се изгуби в тях.
9. Любовни многоъгълници - това е наистина елемент, който в момента е прекалено използван. Щом една поредица го направи продаваем, хайде всички да го използваме. Не знам как преди индустрията с мистериите и книгите за свръхестествено и приключения е функционирала без тях... Защото сега явно само наличието на любовен триъгълник прави нещо бестселър. Просто погледнете някои заглавия.
8. Религьозни идеи - нека се изясним. Нямам нищо против религията. Всеки има право да вярва в каквото иска, ако ще това да са летящи еднорози. Аз съм окей с това. НО когато се прави натрапване на религия и препратки от нея към широка публика, която не знае нищо за това вярване не е окей.
7. Стереотипни персонажи - понякога е забавно да си поиграем с идеята за тъпата блондинка, лудия професор или селския идиот, но когато стоят като картонени фигурки без развитие и без някакъв характер имаме проблем. Стивън Кинг използва стереотипен персонаж наречен magical negro в "Зеленият път", но той има развитие и му е дадено добро оформление, за да изглежда уникален.
6. Добрите са красиви, а лошите - грозни - това и петгодишно може да го измисли! Толкин и други автори са казали едно-две неща по темата. Хората не са такива каквито изглеждат и подобна идея в книга за възрастни е обидна. Но въпреки това в едно заглавие с четири части (няма да спомена името) всички добри герои са прекрасни като външност, а лошите са описани с дразнещи гласове и не особено добре изглеждащи лица. Бестселъри, хора, бестселъри...
5. Толкова са перфектни, че ще се счупят - персонаж без някакви значими минуси не е по вкуса ми. Нека се разберем. Ако персонажът е непохватен, разсеян или говори без да мисли, но всичко това е негово приемущество във всяка ситуация - това не е минус. Помислете за себе си. Вие имате ли само положителни качества? Или само отрицателни? Това, че е измислен герой не го прави имунизиран срещу отрицателни качества. Това е в особена сила за герои описани като реални, като такива, които можете да срещнете на улицата, а всъщност не са такива.
4. Дупки в сюжета или plot holes - добре в доста добри книги и филми ще намерите дупки в сюжета, но когато са като швейцарско сирене тогава вече е проблем. Не, че ще се умре от тях, но не може елементи от сюжета да висят във въздуха на магически въжета.
3. Обиди към интелекта на читателите - когато неща от сюжета просто са сложени там защото изглеждат готино или писателят просто е решил, че е открил топлата вода, а не е. Когато говорех за дупки в сюжета няма как да не се обърне внимание и на вечния проблем с подценяване на чителите. Evermore е книга, която спада към тази категория. Лошата героиня умира по такава тъпа причина, че може да ви докара главоболие.
2. Направете си проучването като хората - добре ще го кажа... В "Здрач" една от героините живее по времето на Голямата депресия и има доста добър живот и е дъщеря на банкер. Как точно е станало това?! Тогава е имало криза на стоковата борса, голяма безработица. Това е периода между двете световни войни. Как е възможно?!?! Тогава и богатите и бедните са имали големи проблеми. Затова е хубаво всеки автор да си направи проучването преди да напише каквото и да било.
1.Сюжетът и дължината на историята - ако рекламирате нещо като "свръхестествен роман" или "детективска история", поне го напишете като такова. Не може една книга в конкретна секция да е 80% боза и 20% конкретния сюжет, заради който е там. И като говорим за бози, не е задължително да се разводнява действието на сюжетната линия с тонове безсмислени сцени, които не водят никъде. Помислете, щяхте ли да четете Агата Кристи, Стивън Кинг, Артър Конан Доил или който и да е от любимите ви автори ако историите им бяха натъпкани догоре с ненужни диалози, описания и сцени, които не водят нито към кулминацията, камо ли пък към някакво развитие на героите.
Това е за днес и дано да попаднете на добро четиво.

Онези сериали от 90-те

Здравейте отново!

Понякога докато гледам телевизия или се ровя из нета търсейки информация за нови епизоди на любим сериал или предаване, не мога да избягам познатото чувство на носталгия. Носталгия по времето когато смятахме, че телевизията наистина може да ни научи на нещо (момент, какво?!). Защото ако върнем лентата около дестина години назад наистина ще попаднем на онзи период когато вярвахме, че можем да научим нещо взирайки се в старите телевизори. И точно за тази малка носталгия ще ви говоря днес.

Ще ви върна през 90-те години на отминалия 20 век. Времето когато тепърва виждахме компютри, гледахме видео-касети, народната топка беше по-важна от всичко останало. И преди да си помислите, че започвам да звуча като динозавър ще ви кажа, че този период имаше и своите недостатъци. Но за тях не искам да говоря, защото искам носталгията да е свързана с нещо положително.

През 90-те години за много от хората без кабелни имаше само две телевизии – Канал 1 и Ефир 2. Въпреки това обаче те си правеха труда да намират неща, с които да ни държат да ги гледаме. За родителите имаше „Доктор Куин – лечителката”, „Спешно отделение” и „Отдаденост”, както и „Дързост и красота”. За децата нещата бяха малко по-различни. Всъщност тогава наистина искаха да ни научат на нещо, дори пред телевизора и ето тук ще ви заведа и вас. В света на сериалите за деца през този период.

Не знам дали вие помните какво сте гледали като деца, аз обаче все още си спомням някои определени заглавия. Тези заглавия и до сега ме впечатляват, но не само заради сюжета си, но и за избора на каналите да дават точно тях. Ще ви ги представя без да ги подреждам, като ви кажа нещо за тях от гледната точка на вече порастнал зрител.

„Сладката Канди” или ‘Candy Candy’ – това беше японско аниме, което гледахме без да знаем, че е такова. „Сладката Канди” е заглавие насочено към женската аудитория и самата анимация е от 1976, но в България започна да се излъчва през 90-те години. Историята проследява сирачето Канди през житейският път от дете до млада жена, като тук-там има и исторически препрадки към периода, в който се развива действието. Има ги разочарованията, ежедневните перипетии, първата любов, първата раздяла. Обикновена затрогваща история. Когато изгледах един-два епизода наскоро осъзнах защо ми е харесвала – цветовете на анимацията са добре съчетани, дублировката беше на ниво и няма нищо стряскащо. Но ако сега го пуснете по телевизията едва ли ще има същата публика – просто няма толкова много действие и „екшън” както някои сегашни детски програми.

„Костенурките нинджа” – говоря за анимацията от 80-те. За времето си беше добра американска анимация и на повечето хора епизодите от предаването им бяха познати от шарени видео-касети. Сега гледана наистина изглежда наивна, недообмислена, дори лишена от логика, но ако трябва да гледам новите серии или тези ще продпочета старите. Просто тези от 80-те притежават своя особена магия с начинът, по  който си играеха с идеите на хората за развитието на технологиите. А и Шрьодер е забавен за гледане персонаж.

„Златните градове на Слънцето” или ‘The Mysterious Cities of Gold’ – когато по-горе казах, че телевизията се опитваше да ни научи на нещо изобщо не се шегувах. Този сериал е пълно потвърждение на думите ми. Действието се развива през 1532 и се фокусира върху приключенията на испанско момче, което тръгва на пътешествие към „Новия свят” да търси изгубените златни градове и баща си. Само с това си представяте приключенска история, но не е само това. Всеки епизод говори за неща от Южна Америка като инките, испанските завоевания и много други неща. В края на всеки епизод има и нещо като малък документален филм, който обяснява нещата включени в историята. Като цяло сериалът е полезен за деца и възрастни, които искат да научат малко история без учебници и то по увлекателен начин.

„Конникът и звездните шерифи” или ‘Saber rider and the star sheriffs’ – извънземни, каубои в бъдещето, екшън и увлекателна история. Така мога да опиша този сериал, който отново е японска продукция минала американски дублаж излъчена в България. Самата анимация като продукция има интересна история. „Конникът и звездните шерифи” е изградено върху друга продукция направена в Япония ‘Star Musketeer Bismarck’, но уловката е в това, че двата сериала са едно и също нещо, но с променени при дублажа диалози, имена и подредба на епизодите. Заради нещата, които е претърпял сериалът в Щатите има пет „изгубени” епизода и шест допълнително добавени. Но като оставим това шоуто е добро – има смешни сцени с някои типични флиртаджийски реплики, битки, престъпления, боеве. При добър късмет, може да спечели зрители и сега.

„Волтрон” или ‘Hayaku Go-Lion’ – производство на компанията направила горното заглавия. Историята е почти същата. Взели са съществуващ сериал, променили са диалози, за да не стряскат децата, не убиват никого от положителните герои (не можем да караме децата да плачат, моля ви се). Дублирате го, слагате му ново име и получавате „Волтрон”. Всичко в този сериал е малко или много в стил ‘Power Rangers’, като изключим факта, че отделните части в този сериал работят добре и сами. Отново с правилното поднасяне може и сега да има фенове.

„Огледалце, огледалце” или ‘Mirror, mirror’ – игрален сериал за деца, разказващ две истории за пътуване във времето в общо 40 епизода. В двата сезона на сериала се разказва за четири различни семейства и периода от времето, като тяхната връзка е огледало, което създава портал между миналото и настоящето. Първият сезон е от части свързан с руското царско семейство екзекутирано по време на революцията в Русия, докато вторият е разказва за живота по времето на „треската за злато” от края на 19 век. Някои от ефектите в сериала сега биха изглеждали много недоизпипани, но като оставим това настрана историята би допаднала на зрителите.

„Хрониките на Нарния” – сериалът е продукция на BBC и покрива четири от книгите за Нарния – „Лъвът, вещицата и дрешникът”, „Принц Каспиян”, „Плаването на Разсъмване” и „Сребърният стол”. Отново става дума за игрален сериал, който обаче покрива възможно най-достоверно книгите и използва напълно възможностите на времето и формата си. Когато гледах сериала си спомням, че толкова много ме впечатли, че ме запали да прочета книгите. В сравнение с филмите от последните години изглежда малко блед тъй като няма същите цветове и ефекти, но определено има своя чар. Дори и да не ви накара да прочетете книгите поне ще ви даде по-пълна представа какво точно е настроението и през какво минават героите.

Завършвам с „Въздушна академия” или ‘Wing Commander Academy’. Сериалът е създаден по успешна поредица игри от 90-те и някак не е успял да просъществува за повече от един сезон. Действието се развива в бъдещето където млади пилоти са пратени на космически кораб по време на война между хората и империята на килратите. Има битки, обрати, интересни персонажи, обаче гледан сега наистина се усеща, че сериалът е бил със замисъл да просъществува поне два или три сезона. Липсва и значително обаснение защо и как е започнала войната, няма достатъчно информация за персонажите от другата страна. Въпреки това историята не е лоша, дори има върху какво да се помисли. При добра възможност ще се спра на сериала по-обстойно в някой следващ блог, както и на поредицата, от който е тръгнал.

И ето това бяха сериалите за деца някога. Дали искам да се върнат? Може би да. Понякога си мисля, че трябва да има повторно излъчване на нещата, които се даваха някога. Както съществува канал като Boomerang, но да дават сериалите, които гледахме някога и направиха детството на толкова хора цветно и различно. Това беше за днес и благодаря, че споделихте тази малка носталгия с мен.