сряда, 24 декември 2014 г.

Хобит: Битката на петте армии - ревю

Здравейте!
През 2001 година Питър Джаксън ни запозна със Средната земя, нейните обитатели - елфи, хора, джуджета и хобити, както и всяка форма на злото и доброто, което може да се срещне там. За някои от нас това бе момента, който промени вкусовете и очакванията им за големия екран, за други дългоочакван миг, в който се изпълни желанието им да видят любимата си книга филмирана. "Властелинът на пръстените" беше и е най-добрата адаптация на всички времена (поне според мен), задължителен филм за всеки ценител на седмото изкуство. Сега е време да се разделим със Средната земя и да видим какво направи "Хобит: Битката на петте армии."
Започваме там където ни остави "Пущинакът на Смог" - Смог полита към Езерния град, за да отмъсти за действията на Билбо и джуджетата. Той сее разруха по пътя си, докато не среща Бард и намира смъртта си от неговата стрела. Но премахването на дракона не е сложило край на проблемите. Всъщност сега всички искат своя дял от златото в планината по една или друга причина. Войските се трупат пред портите на Еребор, докато Торин, Билбо и джуджетата търсят решение на това как да постъпят.
Първото нещо, което ще кажа за филма е че се радвам, че не се доверих напълно на трейлъра. През цялото време се чудех къде ще тикнат една определена сцена, но тя така и не се появи. Не, че това не означава, че няма да я има евентуално в удължената версия. Във всеки случай, липсата й не помрачи изживяването.
Филмът е доста бърз като развитие на действието. Вниманието ви постоянно е фиксирано върху екрана, защото се случват толкова много неща за толкова малко време. Да, филмът е най-краткия от трите и е почти изцяло само действие. Има моменти на тишина и спокойствие, те са кратки, но са достатъчни за да можем и ние и сюжета да си поеме малко дъх.
Героите
Взаимоотношенията между героите и как те се променят са може би най-силната страна на филма. Торин и Билбо, Торин и джуджетата, Тауриел и Кили, Тауриел и Трандуил, Бард и хората от Езерния град, всяка минута където филмът спира да им хвърли поглед е безценна.
Знам, че много бяха тези, които въртяха очи и виеха до небесата заради Тауриел и Леголас, както и за взаимоотношенията на елфката с Кили. И ги разбирам. Но може би промените свързани с тези и други герои дадоха пълнота на филма. Хареса ми, че имахме повече време с Бард, допадна ми, че ни дадоха малко повече, дори и измислена за тази трилогия, информация за Леголас. Добавените тук неща не потопиха нищо, поне не и за мен. Бард не беше някой, който се появи от нищото, за да спаси всички от дракона. Имаше дълбочина, история.
Тауриел е допълнението, което аплодирам. Защо? Не е заради любовните искри между нея и Кили, а защото в света на Толкин липсват силни женски персонажи. Във "Властелина" имахме Еовин и за съвсем малко Арвен, докато тя не мина в пълно бездействие. В "Хобит" дори не помня книгата да има и един женски персонаж. Затова с две ръце подкрепям включването й.
Метаморфозата на Торин обаче е нещо, което наистина си заслужава вниманието. Хареса ми как бе представена ефекта на "драконовата болест" върху него и как това влияе на преценката му и на отношенията му с другите. Няма как да го опиша, просто трябва да се види.
Визия и звук
Като цяло визията на филма ми харесва. Цветовете, костюмите, пейзажите, ефектите са добри за гледане. Освен един малък момент, който малко да се чудя дали не можеше да направят повече. Всички си спомняте момента в "Задругата на Пръстена", когато Галадриел променя формата си пред Фродо. Как изглеждаше като извадена от фотонегатив и така нататък. В този филм отново го прави, но някак нещо му липсваше. Не знам от ефектите ли беше или от нещо друго, но просто начина по който изглеждаше не ми хареса съвсем.
И после гигантските червеи от "Дюн" атакуваха екрана! Не, сериозно. Не помня как ги нарекоха във филма, но си бяха интересна гледка.
Музика отново беше на ниво, но най-силно ви удря накрая. Когато приключението свърши, когато групата се разделя и чуете The Last Goodbye на Били Бойд. Тогава наистина усещате, че няма повече да видите тези персонажи повече, освен ако някой не реши да направи римейк или сериал. Това е последния ви път с тези герои и е време да се разделите.
Краят на трилогията
"Хобит" свърши и ни остави пътечките, които водят към "Властелина". Направи пълен кръг и с това историята на Средната земя свърши. Да, имаме книгите на Толкин, но за сега филмите по този свят свършиха. Дали "Хобит" беше перфектен? Не. Има неща, които можеха да бъдат отрязани като например в първата част (не ме карайте да започвам за хумора там). Не всички ефекти бяха добри, но никой филм не е перфектен. Тази трилогия е добра, става за гледане, както искате така я наречете. Но може би ни трябваха само два филма, а не три.
В края на всичко, всички ще гледаме отново и отново "Властелинът на пръстените". "Хобит" е само предисторията, базиран на книга написана за деца и не е някакъв magnum opus, който да ни остави безмълвни.
Дали ще има други екранизации на творбите на Толкин? В най-близкото бъдеще вероятно не. Мнозина искат адаптация на "Силмарилион" или "Децата на Хурин", но вместо филм може би трябва да се надяваме на игрален сериал като "Игра на тронове". Но отново няма изгледи дори за това, така че си оставаме само с книгите.
Това е за днес и весели празници.