събота, 29 ноември 2014 г.

Higurashi no Naku Koro Ni Kai - Minagoroshi

Здравейте.
Свърших пред-последната част на Хигураши и ми остана само една. Минагороши-хен е може би най-силното продължение на историята на Хигураши, но може би и най-емоционалното. Ако сте имали някакви теории докато четете, сега можете да ги проверите и да видите каква част от тях са истина.
В този пост ще има спойлери, все пак вече сме почти накрая.
След като предишният сценарий ни показа и другата страна на тихата Рика, както и това, че Кейчи има спомени от Оникакуши-хен, които не би трябвало да има, сега сме посрещнати от неизвестен глас, който ни казва, че всичко това са различни светове. В тях Рика се появява и изчезва, а всеки свят е като лабиринт за нея. Тя се опитва да излезе от всеки един лабиринт, но в края винаги се отказва (или губи интерес) и отива в следващия.
После ставаме свидетели на това как Рика се приземява в един от световете, отново заобиколена от Мион, Рена, Сатоко и Кейчи, но с тях има и някой друг. Това е не кой да е самия бог на селото Ояширо-сама или както Рика я нарича - Ханю (да, оказва се, че бога е всъщност е богиня). Тук и научаваме, че героинята ни има да живее не повече от две седмици, преди да умре и да бъде изпратена в нов свят от Ханю.
Рика е повтаряла събитията преди фестивала на Ояширо-сама, отново и отново в продължение на години, отчаяно търсейки начин да спре съдбата си, а именно да умре в края на юни без да знае защо. Но тези повторения й костват много. Рика е минавала през едно и също в това, което би се равнило на сто човешки години и ако продължи ще изгуби себе си. Затова й тя се заклева, че това е последното й повторение и последната й смърт.
Това, което следва е отчаяната борба на групата да спаси Сатоко от чичо й, докато Рика търси своето последно чудо - самоличността на човека, който желае да я убие. Но постепенно историята на този свят е за това как независимо от всичко нашата група рискуват отново и отново за да спасят и Сатоко и Рика.
Героите в сценария
Искам да започна с това колко се радвам, че този сценарий сменяше толкова често гледните точки, през които се вижда действието и ни даде по-добър поглед върху второстепенните герои. Това са Томитаке, доктор Ири, Такано Мийо, чичото на Сатоко - Тепей и бабата на Мион.
Томитаке и доктор Ири
Детектив Ойши

През предишните сценарии знаехме малко за герои като Томитаке и доктор Ири. Първият, често посещава Хинамизава и е любител на фотография, както и има навика да умира във всеки един сценарий. Докторът, от своя страна е мениджър на бейзболния отбор, загрижен е за Сатоко и много си пада по прислужници (maids). Тук, двамата с Томитаке, както и Мийо са членове на организация, която тайно разследва вирус характерен за Хинамизава.
Много беше интересно и това, че показаха и други страни на бабата на Мион, както и детектив Ойши, които бяха представяни като противоречиви личности. След този сценарий се убедих, че за тях не може да се съди само от действията им на повърхността.
Такано Мийо, Тепей и Ханю
Както казах вече, голяма част от сценария зависи от гледните точки. През очите на Рика виждаме Ханю, през тези Ири и на Томитаке - другата страна Мийо, през Сатоко - Тепей. И именно заради това имаме поглед върху това, което става зад кулисите.
Рядко съм имала моменти когато съм искала наистина да убия литературен персонаж, но благодарение на Хигураши успях отнова да се срещна с такива герои, които пламенно желая да изгоря живи.
Такано Мийо беше един от двамата души, които умират всеки път в сценариите. Тя беше просто медицинска сестра, която си пада по теории на конспирацията. Тук... е най-отвратителното създание, което някога съм имала честта да срещна в история. Аплодисменти за автора, да се направи такъв герой е майсторство. Наистина.
Мийо е показана как убива героите и емоцията след това е трудна за описване. Когато убива Кейчи, моментът е толкова добре написан, че вие чувствате това, което изпитват героите. А когато умират Рика и жителите на Хинамизава, ви се иска да я смажете като буболечка.
Тепей е също толкова противен. Може би е заради фактът, че е страхливец, който бие малко момиче, което не може да се защити. Или защото е казано между другото, че би я третирал и по друг неописуемо отвратителен начин ако беше по-голяма и разхубавена.
И стигам до Ханю, която не е лоша, но е толкова безволева, че можете само да клатите глава. От Хигураши разбираме, че силата на Ханю е да връща времето назад или да помага на Рика в опитите й да победи съдбата транспортирайки я в различните светове във времето. Но тази сила с годините е намаляла и сега Рика може да се връща само няколко дни и седмици назад. Ханю не иска момичето да се откаже от повторенията, да продължи да се бори, но цялото й отношение оставя много да се желае. Първо, ако не искаш някой да се откаже, не му повтаряй, че няма шанс нещата да се оправят. Казвай му да се бори, а не "няма да стане, да опитаме друг свят." Второ, ако виждаш, че има промяна след действията на всички, не ги омаловажавай. Знам, че Ояширо-сама е минала през доста, но това наистина не ми допадна.
Напред към последната глава
След тази толкова емоционална история, нямам търпение за последната част - Matsuribayashi-hen. Сега когато историята на Хинамизава е към края си, започвам да гледам към нейната развръзка с голяма нетърпение.
Това е за днес и до следващия път.