Здравейте!
Всеки път когато свършим добър сериал или книга у нас се появява желанието да получим от същото в най-скоро време. Феновете на Game of Thrones и книгите, по които е направен, ще се съгласят. Ако свършите добра комедия, ще искате да гледате друга веднага. Ако прочетете първата част на хубава поредица книги, ще желаете да хванете следващата час по-скоро.
Аз, като всеки човек, съм подвластна на това и търсех добра мистерия. Огледах се, послушах някои мнения и попаднах на Higurashi no Naku Koro ni или "Когато цикадите заплачат".
Higurashi no Naku Koro ni е игра тип visual novel (визуален роман). Това означава, че заемате мястото на герой и историята се разкрива пред очите ви в перспектива от първо лице. Обикновено развитието на историята, най-вече краят й зависи от вашите решения. Higurashi е малко по-различна. Вие нямате избори, можете само да четете, наблюдавате и слушате. Вие сте протагониста и като всеки човек можете само да гледате ефекта на случващото се. Затова и играта е класифицирана от създателя й като sound novel(звуков роман). Какво се крие зад това ще разберете скоро.
Higurashi no Naku Koro ni ви поставя в обувките на Маебара Кейчи, ученик, който се е преместил да живее в затънтеното село Хинамизава заедно с родителите си. Там той се е сприятелил с четири момичета Сонозаки Мион (зелена коса), Рюуго Рена(кестенява), Ходжо Сатоко(руса) и Фуруде Рика(черна).
И ето го малкият проблем, не особено добре нарисуваните герои ви заблуждават, че те са много по-малки отколкото са. Но добре, че само картините не правят историята.
Благодарение на гледната точка на Кейчи разбирате повече за Хинамизава. В селото всички се познават, училището е само едно и класът е смесен и веднъж всяка година има празник в чест на Ояширо-сама. На който в последните години един човек изчезва, а друг намира смъртта си. Това е проклятието на Ояширо-сама. То е започнало преди пет години, когато селото е било в опасност и все още продължава, а хората се питат кой ще е новата жертва.
Но няма начин да съществуват такива неща като проклятия, нали?
Хе-хе-хе... Ще видим.
Higurashi е разделена на две части - арки с въпроси и арки с отговори. Арките с въпросите са събрани в една игра, но са разделени като различни сценарии. Поне така е с английската версия. Днес само ще погледна частта с въпросите.
Имате четири сценария (три основни и един екстра), които се отварят след приключване на предишния. Като съдържание първият и третият сценарий са най-дълги, но потокът с информация, който ще ви залее като цяло е доста голям така че това не е проблем.
Всеки сценарии започва с кратък стих от тайнствената Фредерика Бернкастъл, който се отнася за историята, която ще видите. Сценариите имат повтарящи се елементи, винаги включват празника на Ояширо-сама, след него нещата веднага стават зле за героите и някои от главните герои умират при изключително неприятни обстоятелства. Но това не означава, че ще гледате повторение на първата история. Героите са същите, но ситуациите са различни. Това помага да се съберат някои от парчетата на пъзела, който е пръснат пред очите ви.
Друг полезен аспект на сценариите е че има малки късчета информация след всяка глава или така наречените tips. Понякога те са статиите от вестник, който героят е намерил или разговори между персонажи, които все още не познавате или са далеч от протагониста Кейчи. Те са отделени в свое меню, така че можете да ги видите отново ако искате да прегледате нещо повторно.
За героите
Маебара Кейчи - той е нашия разказвач и човека през чийто очи наблюдаваме действието в три от четирите сценария. Син е на художник и се е преместил в Хинамизава наскоро. По време на историите научаваме постепенно повече за него преди да се премести, за родителите му и го виждаме в моменти на пълна параноя.
Сонозаки Мион - наследница на една от управляващите фамилии в Хинамизава и приятелка на Кейчи, както и най-голямата в групата (17 години). Има близначка на име Шион.
Рюуго Рена - преди година се е преместила в Хинамизава заедно с баща си и обича всички сладурести неща независимо дали са хора или предмети. Нейна запазена реплика е "Искам да си го/я взема вкъщи". Тя е момиче с много добра интуиция, което не обича да я лъжат.
Ходжо Сатоко - родителите й и брат й Сатоши са предполагаемите жертви на проклятието на Ояширо-сама от предишните години. Майсторка е на пакостите и капаните.
Фуруде Рика - семейството й служи в храма на Ояширо-сама и тя единствената останала от него. Мистериозно момиче, за което научаваме повече малко по малко.
За сценариите
Първият, Onikakushi-hen (Главата за отвлечените от демона), почва бавно и като цяло е много разтегнат. Почти час от неговото начало е отделен на героите и клубните им занимания. След това нещата бавно тръгват надолу, като откривате късчета информация около убийствата по време на фестивала и изпадате в параноя.
Вторият, Wataganashi-hen (Глава за носещият се памук), ни запознава със сестрата на Мион и ни дава повече информация за селото, празника на Ояширо, както и за жертвите Такано Мийо и Томитаке Джиро. По-кратък от другите два.
Третият официален сценарий, Tatarigoroshi-hen (Глава за убиващото проклятие), ни дава най-депресиращата история от арките с въпроси. Той се фокусира върху Сатоко и ни дава повече информация за нея и изчезналия й брат Сатоши. Дълъг и наистина разчувстващ сценарий.
Екстрата, пренася действието пет години преди Higurashi и е много кратка. Основната й роля е да покаже и друга страна на Рика, както и да си поиграе с читателя.
Оценка
Мистерията на Хигураши ми хареса много и нямам търпение за арките с отговорите. Обичам мистерии като големи пъзели и тази не ме остави намира в продължение на дни. Но дали ми хареса всичко? И да и не.
Музиката е нещо с което трябваше да свикна. На места е наистина успокояваща, на други просто я чакате да спре. Звуковите ефекти с цикадите, дъжда, звънчетата, наистина допълваха атмосферата. А комбинацията на ефектите с музиката при напрегнатите моменти, наистина е много добра. Затова и се нарича sound novel.
Артът е... Отново трябва да се свикне с него. Като се поабстрахирате от знанието, че има пачове с PS версията на фоновете и героите, можете да се радвате на историята на спокойствие. Оригиналният арт не е най-красивия, но авторът се е постарал колкото може и оценявам усилията му.
Сценариите са комплексни, добре измислени и са насочени върху психологическите ефекти на средата и ситуациите върху всеки герой. Поради това, а и заради дължината им, Higurashi може да бъде минат в рамките на няколко дни (зависи колко време отделите). Тъй като се случват много неща, историята не е особено лежерна и на някои играчи може да им се наложи да си записват всяка промяна и необяснимо събитие. Всъщност мнозина са тези, които го правят.
Ако обичате мистериите и искате история, която да ви държи в напрежение, това е идеалното заглавие за вас. Наследете му се вечер на тъмно и се пригответе въпросите ви да бъдат отговорени.
Това е за днес и... внимавайте, защото Ояширо-сама ви гледа.
