Здравейте, тук съм аз - Орихиме.
Оставих кабинетът зад себе си и реших да започна на ново. Затова започнах с една кутия. Моята кутия пълна с непотребни неща.
Никога ли не ви се е струвало, че ние хората пъхаме нещата в кутия? Цялото си знание, спомените, хубавите усещания, абсолютно всичко. После ги натикваме някъде и забравяме за тях. Звучи ви грубо. Глупаво, но е така.
Аз съм човек, който пише доста. Правя го от доста време и смея да кажа, че то ме провокира да гледам повече в другите. И всеки ден виждам поредната кутия, поредният човек, който скрива част от себе си в кутия, която създава, за да предпази поне малко от другите. Аз скрих страница тук, страница там, мисъл и емоция в няколко реда.
Моята лична кутия е пълна с всичко, което толкова много искам да кажа, но заради собствените си задръжки не го правя. Но един ден ще го направя. Може би един ден ще произнеса на глас, а може би ще го напиша. Защото така става в живота. Един ден кутията прелива от струпаните в нея неща.
Тук ще слагам нещата, които ми привличат вниманието - музика, филми, понякога книги, на които се спирам, някоя друга мисъл от кутията.
Благодаря за вниманието и до следващия път.
